Елевзина е бил неголям, добре укрепен град близо до границите на областта Атика и един от най-известните религиозни центрове в цяла Древна Гърция. Поселението на територията на Елевзина възниква през бронзовата епоха, а култът към богинята Деметра се заражда там през микенската епоха в средата на ІІ хилядолетие пр. н. е. Ценни източници за най-древната история на Елевзина се явяват митовете, легендите за героите и техните митологични генеалогии. Кръгът на Елевзинските сказания е доста обширен, при все че много легенди са с достатъчно късен произход, някои от които добавени под влияние на орфизма.
Най-древният пласт от сказанията се съдържа в Омировия химн, посветен на Деметра, който може да се разглежда като важен източник на най-ранните периоди на елевзинската история. В Омировата поема става дума за Елевзина като самостоятелен независим град. Градът е основан от цар Келей – син на героя-епоним Елевзин.
Името на богинята Деметра означава буквално „земя-майка”. Тя е смятана за дъщеря на Кронос и Рея, за сестра и съпруга на Зевс, от когото добива дъщеря си Персефона (или Кора). Деметра е богиня на земята и плодородието. Според митологическата традиция Персефона е отвлечена от Хадес, който я направил своя царица в подземното царство. Но Деметра успява да измоли от Зевс всяка година дъщеря й да прекарва с нея в горния свят по шест месеца. Докато Персефона е в отвъдния свят, Деметра скърби за нея, жизнените сили на природата замират и на земята настъпва зима. Когато обаче Персефона се върне при майка си, настъпва пролетта и радостта на богинята вдъхва на растенията и цялата природа нов живот. Атрибути на Деметра са житните класове и макът, факлите (една или две), змията; изобразявана заедно с Персефона, обикновено тя носи жезъл, а дъщеря й – факла.[[quote:0]]Елевзинските мистерии са култови празници, свързани с посвещаване на участниците. Свещените ритуали и свещеното знание са достъпни само за посветените, наричани “мисти”, а същността им се пази в тайна от непосветените. Смисълът на посвещаването се крие във вярата, че посветеният попада под особената закрила на богинята приживе и му се открива път към безсмъртие и вечно щастие в отвъдния свят. Участието в мистериите е предхождано от култово очистване (“катарзис”), най-простото от което се свежда до измиване на ръцете, лицето или цялото тяло и обличането на чисти и прилични дрехи. Също така съществуват различни степени на посвещаване.
Жреците на Елевзинските мистерии се наричали “йерофанти”. Основните им задължения били да бдят за спазването на традицията и ритуалите в култовата практика, да се грижат за опазването и поддържането на култовите сгради и инвентар и да управляват принадлежащите на храма парични средства и имоти. Те били посветени в тайните на физическото и духовното самоусъвършенстване, като можели за продължително време да се потапят в “смъртен сън” без признаци на живот, след което да излизат от него.
Елевзинските мистерии се делели на малки и големи. Малките се празнували ежегодно по време на пролетното равноденствие в Агре, а големите – един път на пет години в периода на есенното равноденствие в Елевзина. Участвайки в мистериите, кандидатите били длъжни да изпълняват сложни и сурови обреди на инициации (посвещавания). Успешно преодолелите всички степени получавали титлата “мистес”.
Всички участници в мистериите давали клетва никога да не разгласяват подробностите на тайнствата. Вярвало се, че душата на подхождащия без уважение към мистериите е преследвана от богинята през целия му живот. По време на инициациите участниците “виждали” живата богиня и говорели с нея. Смятало се, че одеждите на посветените обладават необичайни свойства – тези, които ги надявали, откривали истина, скрита от простосмъртните.[[quote:1]]Йерофантите имали списък на бъдещите мисти. Забранени им били редица неща за ядене – риба, боб, ябълки. Пред храма още един път принасяли жертва и накрая през нощта в пълно мълчание посветените влизали вътре. Под тъмните сводове се разигравала сакрална драма. Хората вървели през тесен проход, чували тъжни и зловещо виещи гласове, виждали фигури на чудовища, припламвали мълнии.
Това се смятало за символ на митарстването на душата, преминаваща през задгробното пречистване. Всичко, което било съдено на човек в царството на Плутон, той преживявал по време на свещенодействието, от което получавал избавление. На сутринта, оставяйки накрая зад гърба си мрачните сводове, участниците в обреда излизали на слънце. Звучали песни и възклицания, мистите танцували около обсипаната с цветя статуя на богинята. Тази сцена е изобразена от Аристофан: “После теб ще те лъхне диханието на флейтата, ще видиш прекрасния свят. Миртовите храсти, мъжете и жените от хора и звука на радостните ръкопляскания...”
Такава била за древните елини картината на преминаването в царството на безсмъртието, а подземното царство оставало завинаги назад. Мистериалната драма трябвало дълбоко да развълнува душата на зрителите. В нея се съдържало нещо във висша степен характерно за елините – образът. Елевзина прокарвала за тях особен път за приобщаване към вярата. Оказвало се въздействие не на разсъдъка, а на цялото същество на човека. Обредът, посветен на Деметра, се наричал “теамата”, т. е. зрелище, защото това бил свещен театър, който очиствал и издигал човека и му давал възможност да съпреживее божествения живот.[[more]]Централен момент в мистериите или висшата степен на посвещението било съзерцаването на символите. За тях нищо не знаем, защото били старателно крити. Но има указания, че йерофантът изнасял пред посветените колос. Колосът бил олицетворение на безсмъртната богиня и се считало, че човек, чиито духовни очи са отворени, ще съзре в колоса невидима сила. Трептящото сияние – аурата, която можел да види само мистът, било свидетелство за неговата връзка с богинята. Като дарове към нея обичайно се поднасяли първите прибрани плодове, житни класове или друг добив от новата реколта.
Всеки неомърсен с престъпление елин (мъж, жена и дори роб) можел да се приобщи към мистериите на Деметра. На посветените се внушавало, че душата може да се изчисти с вътрешна дисциплина, с усилията на интуицията, волята и разума, да се приближи към големите истини в духовния мир и да стане източник на любов и радост.
Свидетелства за Елевзинските мистерии дават Платон, Прокъл и Апулей, които посочват, че посветените осъзнавали, че драмата на Персефона и Деметра се случва в тях самите, защото те страдат, борят се с нея в земния живот и накрая получават надежда отново да намерят божествената радост и да достигнат до света на върховния разум.
Нищо не може да се сравни – пише френският историк Шарл Дил – с чувството на дълбоко благоговение, което изпитват към Елевзинските мистерии най-религиозните умове на античността. От Пиндар до Платон, от Исократ до Цицерон – всички заедно признават, че мистериите влияят дълбоко върху душите на хората. Елевзинските мистерии по-късно се разпространяват на запад – в Рим и Британия. Съществували са до ІV в., когато император Теодосий Велики ги забранява като противоречащи на християнската религия.
