Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Елисавета Консулова-Вазова – жената, която знаела пътя към щастието

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В българската история има много малко жени като Елисавета Консулова-Вазова. Нейният дълъг и щастлив живот преминава през няколко исторически епохи и много драматични събития, но тя винаги успява да се справи и да постигне мечтите си. Нещо повече – много неща тя прави първа в България, и то с постоянната и твърда подкрепа на своя съпруг и на свекърва си, вездесъщата баба Съба.

Елисавета Консулова е родена през 1881 г. в Пловдив в семейството на просветен търговец, който насърчава таланта на дъщеря си и я подкрепя в мечтата й да стане художничка. През 1899 г. Елисавета среща на едно литературно четене Борис Вазов – най-малкият син на семейството – и се влюбва в него. Родителите й са против тази връзка, защото Борис не е от богато семейство и не може да осигури добър живот на жена си. Елисавета обаче не се отказва от любовта си – цели седем години, докато Борис учи в Париж, те си пишат писма, като кореспонденцията минава през приятели и накрая семействата им се предават и двамата сключват брак. Междувременно Елисавета завършва Рисувалното училище в София в класа на Ярослав Вешин и става първата жена, завършила това учебно заведение, както и първата, на която е позволено да рисува голо тяло от натура.

Тя е и първата българска художничка, която изобщо рисува голо тяло. 

Вече омъжена и с две малки момиченца, Елисавета мечтае да продължи образованието си в Европа. Напълно немислимо за времето си, но това й желание се сбъдва, като е запазено писмото на свекърва й баба Съба, в което тази пословично тиранична жена с най-мили думи пожелава на снаха си успех в сбъдването на мечтите. Съпругът на Елисавета също я подкрепя напълно и тя заминава в Мюнхен да учи при професор Книр. Европейската критика оценява високо картините й, наричат я "майка на цветята", защото те били любима тема в творчеството й. Елисавета Консулова-Вазова е първата жена художник в България със своя самостоятелна изложба. Освен любимите си цветя тя рисува и много портрети – на членове на семейството си и на много известни личности от онова време. Нейни близки приятели са Мърквичка, Сирак Скитник, княгиня Евдокия, Мара Белчева, Елин Пелин и Александър Балабанов.

Тази свободна и умна жена отглежда и трите си дъщери по нов за времето си начин.

Те били късо подстригани и носели леки и широки дрехи, за да могат да се движат свободно, а в стаята им нямало много мебели, за да има място за игра. Тези революционни за времето идеи Елисавета описва и в книга за възпитанието – "Книга за младите майки". Всичко това – в едно от най-консервативните семейства, семейство Вазови, което баба Съба управлява с твърда ръка. Но с енергията и ума си Елисавета успява навсякъде. 

Тя е сред основателките на Кукления театър, пръв главен редактор на сп. "Дом и свят" – списание за домашна култура, литература и изкуство, което издава много години. Събира колекции от шевици, килими, накити, костюми и проучва растителните багрила на старите килимари. Превежда от немски и английски и сама пише толкова хубаво, че от Клуба на българските писателки я поканили за член. Доживяла да отпразнува златна сватба с любимия мъж и рисува до последния си дъх, макар и вече полусляпа. Умира през 1965 г. заобиколена от семейството си.

Каква била тайната на този дълъг и ползотворен живот? Елисавета Консулова-Вазова никога не се отказвала и преследвала докрай мечтите си, дори и най-невъзможните. Вярвала в себе си и гледала напред заедно с любимите си хора. Била истинско момиче от града. И също като нас – непримирима!

Припомняме ви и историята на още една велика българка.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...