ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Елисавета Консулова-Вазова – жената, която знаела пътя към щастието

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В българската история има много малко жени като Елисавета Консулова-Вазова. Нейният дълъг и щастлив живот преминава през няколко исторически епохи и много драматични събития, но тя винаги успява да се справи и да постигне мечтите си. Нещо повече – много неща тя прави първа в България, и то с постоянната и твърда подкрепа на своя съпруг и на свекърва си, вездесъщата баба Съба.

Елисавета Консулова е родена през 1881 г. в Пловдив в семейството на просветен търговец, който насърчава таланта на дъщеря си и я подкрепя в мечтата й да стане художничка. През 1899 г. Елисавета среща на едно литературно четене Борис Вазов – най-малкият син на семейството – и се влюбва в него. Родителите й са против тази връзка, защото Борис не е от богато семейство и не може да осигури добър живот на жена си. Елисавета обаче не се отказва от любовта си – цели седем години, докато Борис учи в Париж, те си пишат писма, като кореспонденцията минава през приятели и накрая семействата им се предават и двамата сключват брак. Междувременно Елисавета завършва Рисувалното училище в София в класа на Ярослав Вешин и става първата жена, завършила това учебно заведение, както и първата, на която е позволено да рисува голо тяло от натура.

Тя е и първата българска художничка, която изобщо рисува голо тяло. 

Вече омъжена и с две малки момиченца, Елисавета мечтае да продължи образованието си в Европа. Напълно немислимо за времето си, но това й желание се сбъдва, като е запазено писмото на свекърва й баба Съба, в което тази пословично тиранична жена с най-мили думи пожелава на снаха си успех в сбъдването на мечтите. Съпругът на Елисавета също я подкрепя напълно и тя заминава в Мюнхен да учи при професор Книр. Европейската критика оценява високо картините й, наричат я "майка на цветята", защото те били любима тема в творчеството й. Елисавета Консулова-Вазова е първата жена художник в България със своя самостоятелна изложба. Освен любимите си цветя тя рисува и много портрети – на членове на семейството си и на много известни личности от онова време. Нейни близки приятели са Мърквичка, Сирак Скитник, княгиня Евдокия, Мара Белчева, Елин Пелин и Александър Балабанов.

Тази свободна и умна жена отглежда и трите си дъщери по нов за времето си начин.

Те били късо подстригани и носели леки и широки дрехи, за да могат да се движат свободно, а в стаята им нямало много мебели, за да има място за игра. Тези революционни за времето идеи Елисавета описва и в книга за възпитанието – "Книга за младите майки". Всичко това – в едно от най-консервативните семейства, семейство Вазови, което баба Съба управлява с твърда ръка. Но с енергията и ума си Елисавета успява навсякъде. 

Тя е сред основателките на Кукления театър, пръв главен редактор на сп. "Дом и свят" – списание за домашна култура, литература и изкуство, което издава много години. Събира колекции от шевици, килими, накити, костюми и проучва растителните багрила на старите килимари. Превежда от немски и английски и сама пише толкова хубаво, че от Клуба на българските писателки я поканили за член. Доживяла да отпразнува златна сватба с любимия мъж и рисува до последния си дъх, макар и вече полусляпа. Умира през 1965 г. заобиколена от семейството си.

Каква била тайната на този дълъг и ползотворен живот? Елисавета Консулова-Вазова никога не се отказвала и преследвала докрай мечтите си, дори и най-невъзможните. Вярвала в себе си и гледала напред заедно с любимите си хора. Била истинско момиче от града. И също като нас – непримирима!

Припомняме ви и историята на още една велика българка.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...