ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Естер Уилямс: Историята на последната русалка

Естер Уилямс: Историята на последната русалка
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Ако вече сте гледали „Аквамен“, не може да не сте си пожелали, поне за миг, да сте толкова силни, подвижни и грациозни колкото водните създания Мера (Амбър Хърд) и Атлана (Никол Кидман). И въпреки че те вероятно изобщо не са се докосвали до вода в този филм,  Холивуд е флиртувал доста с идеята, че жената принадлежи на водата и от това произлиза красота и сексапил. А този флирт става горещ, когато се появява  Естър Уилямс – дивата на „водния мюзикъл“. В "Аве, Цезаре!" (2016) на братя Коен,  Скарлет Йохансон, с корона и опашка от бляскави люспи – ето това е Естер Уилямс!

Естeр е родена през 1921 г. в Ингълууд, Калифорния, най-малкото от шест деца в семейството на психоложка и художник и единствено момиче. Те се местят в Лос Анджелис, когато Естер е на 10 години. Там тя се включва в плувния отбор на Athletic Club, става шампионка на Калифорния на 100 м свободен стил и е обявена за една от големите надежди за Олимпиадата. Началото на Втората световна война обаче я лишава от възможността да участва в олимпийските игри (и то два пъти). И както Джони Вайсмюлер, изключителен плувец, когото светът помни като Тарзан, така и Естер се включва в трупа, която днес би се наричала „воден цирк“ (Billy Rose's Aquacade).

     А след това ...

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.