Ретро

Евгения Марс - завинаги в сянката на любовта

"Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам... Ох, драга моя, помогни ми! Подарявай ми по-често срещи - да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Чувствам, че съм негли смешен в тая възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя, това е по-силно от мене. Уплашен съм от тебе, аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът... Твой предан Вазов" Съдбата на жената винаги е свързана с тази на мъжа, когото обича. Подобно на Яна Язова, обвързана навеки с Александър Балабанов, животът и творчеството на Евгения Марс винаги ще бъдат белязани от връзката й с Патриарха на българската литература – Иван Вазов. За добро или за зло.

Евгения Марс - завинаги в сянката на любовта

"Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам... Ох, драга моя, помогни ми! Подарявай ми по-често срещи - да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Чувствам, че съм негли смешен в тая възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя, това е по-силно от мене. Уплашен съм от тебе, аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът...

Твой предан Вазов"

Съдбата на жената винаги е свързана с тази, на мъжа, който обича. Подобно на Яна Язова, обвързана навеки с Александър Балабанов, животът и творчеството на Евгения Марс винаги ще бъдат белязани от връзката й с Патриарха на българската литература – Иван Вазов. За добро или за зло.

Евгения Бончева е родена през 1877 г. в Самоков. След преместването на семейството й в София, Евгения постъпва в престижната Софийска девическа гимназия, в която една от преподавателките е Мара Белчева. Твърде рано сключеният брак на Евгения обаче й пречи да продължи образованието си в Загреб. Сватбата била бляскава и е останала в паметта на столичани, а съпругът съвременниците описват като „благ“, „почтен“, „елегантен“. Той е 36-годишният д-р Михаил Елмазов, първият дипломиран зъболекар в България, театрал и общественик.

Скоро семейството се сдобива с два сина, но Евгения продължава да се изкушава силно от литературата и изкуството. Около двойката гравитират редица български интелектуалци, сред които Стоян Заимов, Евгениевата приятелка от гимназията - актрисата Адриана Будевска, журналистът Никола Георгиев - главен редактор на в.“Народно единство“. Евгения се престрашава да пише, подкрепена от съпруга си, и публикува няколко разказа. Тогава за пръв път се подписва с псевдонима Евгения Марс.

През 1906 г. Михаил Елмазов кани Вазов в дома си и започва едно 15-годишно легендарно приятелство, продължило да смъртта на големия поет. Започват и злословията и откритите нападки към творчеството и авторството на Евгения. Поводът е първата книга на Евгения Марс – „Из живота“, за която Антон Страшимиров, произнася прословутото „авторката има мустаки“, намек, че разказите са писани от Вазов. Започват и първите нападки от страна на Ана Карима, които продължават повече от три десетилетия.

В дома на Евгения и Михаил Елмазови сбирките продължават. Притеглен от женското й обаяние и начетеност, там се събира цветът на българската интелигенция. Ражда се прочутият Литературен салон, в който се обсъждат книги, ръкописи, нови театрални постановки, културния живот на столицата, четат се стихотворения, разкази, понякога – лично от автора. Разбира се, това не е първият опит на българската

Продължава на другата страница...


творческа общност да се организира – известни са салоните на Мара Белчева, Лидия Шишманова, Цветана Маджарова, Анна Каменова, Санда Йовчева, които по подобие на прочутия парижки салон на Мадам дьо Стал комбинират светския живот и изкуството, макар и в доста по-малък мащаб.

Напук на зложелателите възходът на Евгения Марс продължава. Тя става една от основателките и най-дългогодишният председател на Клуба на писателките, където с такт и деликатност успява да балансира между творчески и емоционални натури като Елисавета Багряна, Дора Габе, Анна Каменова, Фани Попова-Мутафова, Люба Касърова, Вера Бояджиева, Калина Малина, Лидия Шишманова, Ружа Тенева-Северина, Санда Йовчева, Мария Грубешлиева, Стела Янева, Яна Язова и много други.

Няколко сборника с разкази, две постановки, играни в Народния театър, сборника „Полувековна България“ – Евгения Марс работи неуморно, въпреки злостните нападки на Ана Карима. Спорът между двете дори попада в съда, след обвинението, че Евгения е продала златната лира на поета. Истината е, че това тя наистина прави, но първо – в много тежък за семейството момент – след Първата световна война, и второ – нов притежател на лирата става не друг, а Народната библиотека, която излага безценната реликва за посетители.

А любовта между двамата? Няма доказателства, че е прераснала в нещо повече от платоническо увлечение, въпреки мълвата за случайно споделената им почивка в Швейцария, когато Евгения е придружена само от сина си Павел. Вазов обаче не крие силата на чувствата си, които намират най-голям изблик в цикъла „Люлякът ми замириса“.

Ти казваше…

Ти казваше: "Душите сродни наши
са слени, и сърцата наши тоже,
простора да ни раздели не може,
световний шепот също не ни плаши."
 
Ти още казваше: "По планините
бор и маргаритка заедно виреят,
еднакво дишат, дружно песен пеят
на пролетното слънце под лучите."