Ретро

Фрида Кало – една забележителна личност

На 18-годишна възраст оживява по чудо.

Фрида Кало – една забележителна личност

Снимка на Фрида Кало, направена от нейния баща, фотографа Гийермо Кало, през 1932 г. 

Източник: Wikimedia Commons / Guillermo Kahlo 

Фрида Кало, известната мексиканска художничка, остава в историята с непокорния си дух и нестандартния си начин на живот. Съчетава по неповторим начин реализъм, символизъм и сюрреализъм, примесено с мексикански национализъм и фолклор. Остава в историята над 140 картини. От тях 55 са автопортрети.

Фрида Кало е родена на 6 юли 1907 г.  в Койоакан, по това време обособено предградие на Мексико сити. Баща й Гийермо Кало е фотограф, а майка й – Матилде Калдерон Гонсалес, е испанка, родена в Америка.  Фрида има три сестри – Матилде, Адриана и Кристина. Има и брат – Гийермо, но за съжаление, умира няколко дни след раждането си.

След години Кало описва детството си като „много тъжно“. Причината са честите болести на двамата родители и не на последно място липсата на любов. За майка си художничката казва, че от една страна е „любезна, активна и интелигентна“, а от друга – „пресметлива, жестока и фанатично религиозна“.

Самата Кало също боледува. На 6-годишна възраст прекарва полиомиелит. В резултат десният й крак остава по-слаб и по-къс. Почти през целия си живот носи няколко чифта чорапи на него, както и традиционните дълги мексикански поли, за да прикрива дефекта си.

Полиомиелитът обаче се отразява и на психиката на известната художничка. Заради болестта е изолирана от другите деца в продължение на няколко месеца, което я прави затворена. Тя започва училище по-късно от връстниците си.

През младите си години Кало е сериозно ангажирана с мексиканската култура, политическия активизъм и проблемите на социалната справедливост. С 9 свои съученици формира групата „Качучас“, която се бунтува срещу всичко консервативно. Създават редица пиеси, дискутират философии и руски класици. След години много от членовете й стават водещи фигури в интелектулания живот на Мексико. За да прикрие факта, че е по-възрастна, както и за да се обяви за „Дъщеря на революцията“, Кало започва да казва, че е родена на 7 юли 1910 г., годината на Мексиканската революция.

Преломен момент – 17 септември 1925 г.

На тази дата Кало попада в тежка катастрофа. Резултатът е раздробена бедрена кост, поврежда гръбнака си на три места, счупва две ребра, ключица, тазобедрените си кости и десния крак на 11 места, изкълчва десния си крак и лявото рамо. Нараняванията са почти смъртоносни. Възстановяването трае месеци – 1 месец в болница и 2 вкъщи.

През целия си живот Фрида Кало боледува. Именно това я кара да вземе четката в ръка и да се отдаде изкуството. През септември 1926 г. рисува първия си автопортрет с маслени бои. Посвещава го на Алехандро Гомес Ариас.

Година по-късно тя успява да се възстанови до степен,  която й позволява отново да се движи. Използва този момент, за да се движи в политическите и интелектуални среди.

Катастрофата поставя края на кариерата на Кало като лекар. Нейният приятел Андрес Енестроса заявява, че Кало „живее умираща“. По време на възстановяването си започва да мисли за кариера като медицински илюстратор, който би съчетал интересите ѝ в науката и изкуството. Тя изследва въпросите на идентичността и съществуването.

В ранните години на своето творчество художничката се влияе от европейски художници, по-специално ренесансови майстори като Сандро Ботичели и Аньоло Бронзино.

Семейство

Със своя бъдещ съпруг - Диего Ривера, Кало се запознава на парти през юни 1928 г. По онова време той е известен с факта, че е сред най-успешните художници в Мексико и забележителна фигура в комунистическата партия.

Кало много държи на мнението на Ривера за нейните картини. Той е впечатлен от нейните творби, заявявайки, че показват „необичайна енергия на изразяване, прецизно очертаване на персонажа и истинска тежест... Те имат фундаментална пластична честност и собствена художествена личност ... за мен бе очевидно, че това момиче е автентична художничка“.

Независимо, че е с 20 години по-голям от нея и известен в обществото като женкар, двамата се женят на 21 август 1929 г. кметството на Койоакан. Родителите на Кало се обявяват против брака и го определят като брак между „слон и гълъб“, имайки предвид физиката. Ривера е висок и дебел, а Кало – дребна и крехка.

Следва действително бурен семеен живот с безброй изневери от страна на Ривера, а Кало се впуска в безброй връзки както с мъже, така и с жени. 

Има още...


През 1930 г. Кало и съпругът и се преместват да живеят в Сан Франциско, където Ривера рисува стенописи за Обедния клуб на борсата на Сан Франциско и Калифорнийското училището за изящни изкуства. Там Кало започва връзка с известният фотограф Мъри.

Именно в САЩ художничката развива стила си на народното изкуство, който е възприела в Куернавака. Там рисува и двойният портрет „Портрет на Лутър Бърбанк“ (1931 г.), който изобразява известния растениевъд като хибрид между човек и растение. През лятото 1931 г. двамата се връщат в Мексико, но през есента отново посещават Ню Йорк, където Ривера открива изложба.

Интересно е да се отбележи, че въпреки, че харесва Сан Франциско и Ню Йорк, тя не е впечатлена от американското общество. Смята го за колониално, а самите американци определя като скучни.

През 1934 г. Кало и Ривера се преместват да живеят в нова къща в Мексико сити, която е в квартала на богатите Сан Анхел. Следват години на изключителна продуктивност. Това са 1937-1938 г., когато рисува картините „Моята сестра и аз“, „Памет, сърце“, „Четири жители на Мексико“ и „Какво ми даде водата“.

Първите си продажби реализира през лятото на 1938 г., когато филмовата звезда и колекционер на изкуствата Едуард Г. Робинсън купува 4 картини по 200 долара всяка.

През 1938 г. за пръв път се сблъсква с Франция в лицето на френският сюрреалист Андре Бретон Той е впечатлен от Кало и описва работата ѝ като „лента около бомба“ и обещава да уреди картините ѝ да бъдат изложени в Париж.

През януари 1939 г. Кало отплава за Париж, за да отговори на поканата на Андре Бретон да организира изложба на нейното творчество. В действителност обаче се коазва, че Бретон няма галерия. Кало обаче не се отказва и бързо успява да организира такава в друга галерия. Възниква втори проблем – галерията не иска да изложи всичките й творби, тъй като се опасява, че те ще бъдат доста шокиращи за публиката.

Кало се връща в Мексито сити. Там отново я очакват неприятности – Ривера иска развод. Причините са неясни. Получава го през ноември 1939 г. Двамата остават приятели, а Кало продължава да управлява неговите финанси и кореспонденция.

През последните години от живота си Кало често е в болница в Мексико Сити. Там тя претърпява нова операция на костна трансплантация на гръбнака. Това предизвиква инфекция и налага няколко последователни хирургични операции. След като е изписана, тя се ограничава предимно в Синята къща, използвайки инвалидна количка и патерици, за да се придвижва.

Краят

Последните години от живота си Кало посвещава на политически каузи. Присъединява се към Мексиканската комунистическа партия и се бори за мир.

По отношение на творчеството си рисува основно натюрморти, изобразявайки плодове и цветя и политически символи като знамена или гълъби. Променя и самия си стил на рисуване. Критиците го определят като по-дързък, а цялостният ѝ стил – по-интензивен и трескав.

Последните дни от живота си Кало отново прекарва в болница заради бронхопневмония. Последната творба на известната художничка е чертеж на черен ангел, който биографът ѝ Хейдън Херера интерпретира като Ангела на смъртта. Последните й думи са: „Радостно очаквам изхода и се надявам никога да не се върна. Фрида“

Фрида Кало умира на 47-годишна възраст от белодробна емболия. Биографът ѝ Хейдън Херера твърди, че тя всъщност е извършила самоубийство. Медицинската сестра, която брои обезболяващите лекарства на Кало, за да следи употребата, заявява, че Кало е взела свръхдоза през нощта, в която е починала.

Вечерта на 13 юли тялото на Кало е откарано в Двореца на изящните изкуства, където е положена под комунистическия флаг. По нейно желания тя е кремирана. 

 

Чуйте единствения запис на гласа на Фрида Кало

Снимка: Smithsonian Institution Archives of American Art, Florence Arquin Papers, 1923 – 1985. Courtesy of Taschen