След експедицията на Наполеон Бонапарт в Египет през 1798 г. легендите за приказните страни на Ориента карат хиляди пътешественици от Европа да потеглят към сирийските, ливанските и египетски пристанища в търсене на богатства, приключения и слава. Преоблечени като поклонници, дервиши и търговци, оттам те поемат с керваните по древните пътища на изток...

Един швейцарски учен ориенталист на име Йохан Буркхардт посещава през 1812 г. една долина в сирийската пустош, наречена Вади Муса („Долината на Мойсей”). В нея намира проход в скалите. Пътешественикът поема през него. Внезапно проходът свършва и пред Йохан израства древен скален град с къщи, с портици, с улици и с храмове. Някои сгради приличат на римски,  други на египетски, а трети са с непозната за учения архитектура. И дворците, и храмовете, дори и гробниците са изсечени в скалата. Само фасадите на някои от тях са обработени. Зад тях освен малка ниша няма нищо. Близо до руините Буркхардт различава амфитеатър, малък храм и триумфална римска арка, построени отделно. Силно развълнуван, изследователят поема обратния път.Пътеписът на швейцарския учен за древното селище става известен в Европа след десет години. Той придобива популярност и запалва интереса на европейската общественост към древните руини на мистериозния град в Сирия. Буркхардт е последван от много пътешественици, заражда се спор за произхода и принадлежността на древното селище в пустинята.

Привържениците на библейската версия поддържат становището, че градът, който римляните наричат Петра (на гръцки „Скала”) всъщност е древният еврейски град Синай, където спират евреите по време на Изхода си от Египет. Намерен е документ, в който се посочва, че някой си Фулчер, свещеник и придворен на краля на кръстоносците Балдуин І, е бил там през 1101 г. и също твърди, че градът е именно Синай.

Спорът продължава дълго, но едва със започването на археологическите разкопки на територията на селището се поставя краят на библейската версия. Оказва се, че градът Петра няма нищо общо с евреите и с Мойсей. Историята на града е следната.

В началото на VІ в. пр. н.е. племето на едомитите, живеещо в  Синайските планини, е изместено от северните пришълци – арабското племе на набатейците. Столицата на едомитите Села се намира в оазис, скрит от прохода Сик в скалите. Набатейците я завладяват и покоряват племената от Синайските планини.

Села се превръща в политически и икономически център на големите керванни пътища от Южна Арабия за Сирия и Ливан. Към 312 г. пр. н.е. набатейците отбиват два похода на наследника на Александър Македонски – Антигон Едноокия, владетел на Сирия. По-късно те стават съюзници на Птолемеите в Египет, а след това и на Рим.