ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Immigrant Song

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Това, разбира се, е заглавието на едно мое суперлюбимо парче на вечните Led Zeppelin. В него се пее за викингски воини – берсерки, побеснели в боя, устремени към смъртта и към Валхала. Там имигрират, един вид. Всъщност може би се пее за първите скандинавци, стигнали до Америка десет и повече века преди Христофор Колумб, но не успели да оставят отпечатък от генофонда си там.

Снимките, които ще видите в галерията, са на хората, пристигнали на същото място между 1892 и 1954 г. и оставили гените си в кръвта на днешния среден американец. Те акостират на остров Елис, който служи като контролна станция за милиони имигранти, пристигащи в САЩ. Първата преселница, минала през станцията, е 17-годишната Ани Мур от Корк, Ирландия – една от 700-те души, пристигнали в деня на откриването й на 1 януари 1892 г.Снимките са правени от фотографа любител Огъстъс Шърман, работил като писар в контролната станция на остров Елис. Хората на снимките най-вероятно са задържани, докато чакат да получат пари, билети или просто някой да дойде да ги прибере от острова. Те са бежанци и пришълци от всички краища на Европа, Африка и Азия, всеки в националната си носия. В очите им няма и сянка от беса на берсерките. Има пълно объркване, интерес и плаха надежда за по-добър живот, която би могла да те разплаче.

В болезнената действителност на поредното преселение на народите – този път в посока към Стария континент – тези снимки действат много отрезвяващо. Осъзнаваме, че няма нужда друг да ни казва кой имигрант е бежанец и кой – нашественик. Като го видим, сами ще го познаем – и единия, и другия. И от нас зависи дали ще подадем ръка на онзи, който наистина търси помощ.

Юлиана обича Словото – все пак то е било в началото, нали? Обича повече чуждите думи, отколкото своите, обича да ги превежда от чужди езици и да ги редактира, по възможност така, че дори и авторът им да не разбере. Обича шушкави и щъкави езици – полски, португалски, български, шведски, руски. Мрази, когато със Словото се манипулира и когато над него се вършат насилия, за да се преследв...