Immigrant Song

Снимките в галерията са на хора, пристигнали в САЩ между 1892 и 1954 г. и оставили гените си в кръвта на днешния среден американец.

Това, разбира се, е заглавието на едно мое суперлюбимо парче на вечните Led Zeppelin. В него се пее за викингски воини – берсерки, побеснели в боя, устремени към смъртта и към Валхала. Там имигрират, един вид. Всъщност може би се пее за първите скандинавци, стигнали до Америка десет и повече века преди Христофор Колумб, но не успели да оставят отпечатък от генофонда си там.

Снимките, които ще видите в галерията, са на хората, пристигнали на същото място между 1892 и 1954 г. и оставили гените си в кръвта на днешния среден американец. Те акостират на остров Елис, който служи като контролна станция за милиони имигранти, пристигащи в САЩ. Първата преселница, минала през станцията, е 17-годишната Ани Мур от Корк, Ирландия – една от 700-те души, пристигнали в деня на откриването й на 1 януари 1892 г.[[more]]Снимките са правени от фотографа любител Огъстъс Шърман, работил като писар в контролната станция на остров Елис. Хората на снимките най-вероятно са задържани, докато чакат да получат пари, билети или просто някой да дойде да ги прибере от острова. Те са бежанци и пришълци от всички краища на Европа, Африка и Азия, всеки в националната си носия. В очите им няма и сянка от беса на берсерките. Има пълно объркване, интерес и плаха надежда за по-добър живот, която би могла да те разплаче.

В болезнената действителност на поредното преселение на народите – този път в посока към Стария континент – тези снимки действат много отрезвяващо. Осъзнаваме, че няма нужда друг да ни казва кой имигрант е бежанец и кой – нашественик. Като го видим, сами ще го познаем – и единия, и другия. И от нас зависи дали ще подадем ръка на онзи, който наистина търси помощ.