Ингрид Бергман се ражда на 29 август в Стокхолм през 1915 г. и издъхва 67 години по-късно в Лондон на същата дата.
Тя губи майка си, когато е на 2 години, а на 13 се сбогува и със своя баща. Известно време желанието му да направи оперна певица от дъщеря си е причината момичето да посещава уроци по пеене. Но порасналата Бергман споделя, че още от самото начало е искала да бъде актриса – понякога е обличала дрехите на майка си и изнасяла пиеси насаме във фотографското студио на баща си.
След като остава сираче, Ингрид Бергман живее с една от своите лели, а по-късно печели стипендия за Кралското училище за драматичен театър в Стокхолм, където преди това е учила и Грета Грабо. Бъдещата звезда напуска след една година, когато времето ѝ вече е заето от филмови участия в родината.
Първата ѝ роля в Холивуд идва в края на 30-те години след покана от прочутия продуцент Дейвид О. Селзник за римейк на шведския филм с нейно участие “Intermezzo”. През 1939 г. тя вече е женена за зъболекаря д-р Петер Линдстрьом и е станала майка на дъщеря на име Пия година по-рано. Затова и Ингрид Бергман има намерение да се върне в Швеция след края на снимките, но съдбата има други планове за нея.
В Щатите са възхитени от играта и обаянието на чужденката, а опасенията на Селзник са опровергани, за които синът на продуцента споделя: „Тя не говореше английски, беше твърде висока, името ѝ звучеше твърде немско, а нейните вежди бяха доста гъсти.“ Освен това, Бергман се страхувала от холивудските гримьори, които можели да я превърнат в някого, когото тя не разпознава. Така актрисата се договаря да не я гримират, което неизбежно впечатлява критици и зрители.
Естественият вид на Ингрид кара филмовия историк Дейвид Томсън да отбележи, че това би могло да е „началото на невероятно влияние върху Холивуд и Америка“, а липсата на грим допринася към „усещането за благородство“.
След завършването на един шведски и три американски филма Бергман снима „Казабланка“ заедно с Хъмфри Богарт, а ролята ѝ на Илса Лунд се првръща в нейната най-известна и разпознаваема. Тя продължава със заглавия като „За кого бие камбаната“, „Камбаните на Света Мария“, „Небезизвестните“, „Омагьосан“, „Жана Д‘Арк“ и други.
