ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Истории за пътешественици: Палмира, градът приказка

Истории за пътешественици: Палмира, градът приказка

Снимки: wikimedia, Valerij Sharifulin/TASS, http://www.el-teatro.com, http://www.theteller.it, https://img.elcomercio.pe

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Палмира е бил вероятно най-красивият град на Древния изток. Град приказка, прелестен и внушителен... Но съдбата му отрежда печален край. Разграбен и осакатен в древността, античният град стана бойно поле и кървава арена, на която триумфираха фанатизирани убеждения, низки страсти, абсурдни лозунги и фалшиви призиви за справедливост.

Ето и историята на града. През 64 г. римският пълководец Гней Помпей завоюва част от земите на Сирия. Азиатската страна е ключът към великия търговски път от бреговете на Атлантика до Индия и Китай. От изток идват копринени платове, подправки, благовония, порцелан, скъпоценни камъни. Вносът от Индия за Рим възлиза на 150 млн. сестерции годишно. Заради това новата провинция е необходима за Рим като доставчик на зърнени храни, зехтин, фурми, вино, стъкло и пурпур.

След овладяването на Сирия идва редът на царството Палмира.

Палмирският оазис, намиращ се на разстояние от 150 км Дамаск, e заселен много години преди новата ера. Там се намирал малкият град Тадмор, чиито жители се прекланяли пред божествата Ваал (или Баал) – бог на небето, и Бел – бог на Слънцето. Градчето бързо забогатява от подслоните си за керваните и от наличието на много вода.

Легионите на Помпей не достигат дотам. Това успява да направи след четвърт век армията на Марк Аврелий. По време на император Адриан (началото на ІІ в.) Тадмор е васал на Рим и получава новото си име Адриана Палмира.

Император Септимий Север превръща Палмира в римски провинциален град, а след няколко години получава статут на римска колония. Изключително изгодно търговско средище, Палмира се сдобива с грамадни храмове, театри хиподруми, бани и дворци. На близкото възвишения храмът на Ваал увенчава красивия град. Палмирците не са воини, но съдбата на града ги прави такива.

Персите нападат Палмира и наместникът на града, владетелят Оденат, начело на палмирската армия отблъсква нашествениците чак до столицата им Ктесифон. Но Рим вече вижда един могъщ и опасен противник в негово лице и постепенно се поставя въпросът за отстраняването на палмирския господар.

Оденат е убит, но тогава изгрява звездата на вдовицата на царя – царица Зенобия. Красива, умна и енергична, тя започва война с Рим. В победоносен марш палмирската армия достига бреговете на Средиземно море. За успешната кампания са необходими всичките съкровища на Палмира, но те свършват. Следва контранастъпление на римляните и Зенобия е победена. Палмира пада.

Император Аврелиан оковава в златни вериги палмирската владетелка и отпразнува триумф в Рим.

След неуспешно въстание жителите на Палмира са избити, а градът – сринат. По-късно става военен лагер, за да бъде завладян от арабите през VІ в. Следва окончателното му обезлюдяване до наши дни.

Красивите съчетания на архитектурните паметници на Палмира рязко контрастират с пясъчния пейзаж наоколо. Редиците колони и фронтони, уникална палитра от арамейски, халдейски, семитски и римски черти, разкриват пред посетителя величието на Римската империя и сладостта на Древния изток.

Палмира и до днес остава синоним на разцъфнало и красиво цвете сред сирийската пустош.


Седемте чудеса на древния свят!

 

Момчил Лазаров е историк. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство.  Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.