ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Истории за пътешественици: Петра

Истории за пътешественици: Петра

Снимка: https://flyingthenest.tv

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

След експедицията на Наполеон Бонапарт в Египет през 1798 г. легендите за приказните страни на Ориента карат хиляди пътешественици от Европа да потеглят към сирийските, ливанските и египетски пристанища в търсене на богатства, приключения и слава. Преоблечени като поклонници, дервиши и търговци, оттам те поемат с керваните по древните пътища на изток...

Един швейцарски учен ориенталист на име Йохан Буркхардт посещава през 1812 г. една долина в сирийската пустош, наречена Вади Муса („Долината на Мойсей”). В нея намира проход в скалите. Пътешественикът поема през него. Внезапно проходът свършва и пред Йохан израства древен скален град с къщи, с портици, с улици и с храмове. Някои сгради приличат на римски,  други на египетски, а трети са с непозната за учения архитектура. И дворците, и храмовете, дори и гробниците са изсечени в скалата. Само фасадите на някои от тях са обработени. Зад тях освен малка ниша няма нищо. Близо до руините Буркхардт различава амфитеатър, малък храм и триумфална римска арка, построени отделно. Силно развълнуван, изследователят поема по обратния път.

Пътеписът на швейцарския учен за древното селище става известен в Европа след десет години. Той придобива популярност и запалва интереса на европейската общественост към древните руини на мистериозния град в Сирия. Буркхардт е последван от много пътешественици, заражда се спор за произхода и принадлежността на древното селище в пустинята.

Привържениците на библейската версия поддържат становището, че градът, който римляните наричат Петра (на гръцки „Скала”), всъщност е древният еврейски град Синай, където спират евреите по време на Изхода си от Египет. Намерен е документ, в който се посочва, че някой си Фулчер, свещеник и придворен на краля на кръстоносците Балдуин І, е бил там през 1101 г. и също твърди, че градът е именно Синай.

Спорът продължава дълго, но едва със започването на археологическите разкопки на територията на селището се поставя краят на библейската версия. Оказва се, че градът Петра няма нищо общо с евреите и с Мойсей. Историята на града е следната.

В началото на VІ в. пр. н.е. племето на едомитите, живеещо в Синайските планини, е изместено от северните пришълци – арабското племе на набатейците. Столицата на едомитите Села се намира в оазис, скрит от прохода Сик в скалите. Набатейците я завладяват и покоряват племената от Синайските планини.

Села се превръща в политически и икономически център на големите керванни пътища от Южна Арабия за Сирия и Ливан. Към 312 г. пр. н.е. набатейците отбиват два похода на наследника на Александър Македонски – Антигон Едноокия, владетел на Сирия. По-късно те стават съюзници на Птолемеите в Египет, а след това и на Рим.

Има още...

Момчил Лазаров е историк. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство.  Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.