Ретро

Истории за пътешественици: Петра

Истории за пътешественици

Истории за пътешественици: Петра

Снимка:https://www.earthtrekkers.com, 
traveller.com,

След експедицията на Наполеон Бонапарт в Египет през 1798 г. легендите за приказните страни на Ориента карат хиляди пътешественици от Европа да потеглят към сирийските, ливанските и египетски пристанища в търсене на богатства, приключения и слава. Преоблечени като поклонници, дервиши и търговци, оттам те поемат с керваните по древните пътища на изток...

Един швейцарски учен ориенталист на име Йохан Буркхардт посещава през 1812 г. една долина в сирийската пустош, наречена Вади Муса („Долината на Мойсей”). В нея намира проход в скалите. Пътешественикът поема през него. Внезапно проходът свършва и пред Йохан израства древен скален град с къщи, с портици, с улици и с храмове. Някои сгради приличат на римски,  други на египетски, а трети са с непозната за учения архитектура. И дворците, и храмовете, дори и гробниците са изсечени в скалата. Само фасадите на някои от тях са обработени. Зад тях освен малка ниша няма нищо. Близо до руините Буркхардт различава амфитеатър, малък храм и триумфална римска арка, построени отделно. Силно развълнуван, изследователят поема по обратния път.

Пътеписът на швейцарския учен за древното селище става известен в Европа след десет години. Той придобива популярност и запалва интереса на европейската общественост към древните руини на мистериозния град в Сирия. Буркхардт е последван от много пътешественици, заражда се спор за произхода и принадлежността на древното селище в пустинята.

Привържениците на библейската версия поддържат становището, че градът, който римляните наричат Петра (на гръцки „Скала”), всъщност е древният еврейски град Синай, където спират евреите по време на Изхода си от Египет. Намерен е документ, в който се посочва, че някой си Фулчер, свещеник и придворен на краля на кръстоносците Балдуин І, е бил там през 1101 г. и също твърди, че градът е именно Синай.

Спорът продължава дълго, но едва със започването на археологическите разкопки на територията на селището се поставя краят на библейската версия. Оказва се, че градът Петра няма нищо общо с евреите и с Мойсей. Историята на града е следната.

В началото на VІ в. пр. н.е. племето на едомитите, живеещо в Синайските планини, е изместено от северните пришълци – арабското племе на набатейците. Столицата на едомитите Села се намира в оазис, скрит от прохода Сик в скалите. Набатейците я завладяват и покоряват племената от Синайските планини.

Села се превръща в политически и икономически център на големите керванни пътища от Южна Арабия за Сирия и Ливан. Към 312 г. пр. н.е. набатейците отбиват два похода на наследника на Александър Македонски – Антигон Едноокия, владетел на Сирия. По-късно те стават съюзници на Птолемеите в Египет, а след това и на Рим.

Има още...


Гай Юлий Цезар се обръща към царя на набатейците Малик с молба за изпращане на подкрепление за Египетската война. Столицата на силното арабско племе става известна като града Петра. В началото на новата ера границата на Набатейското царство достига до Дамаск. Но след покоряването на Сирия и Палестина от римляните, идва часът и на Петра. През 105 г. император Траян я подчинява под властта на Римската империя.

Петра, подобно на близките царства Палмира и Комагена, запазва все пак автономия и служи като буфер срещу Царството на партиите в Азия и като отправна точка на римските легиони в източните кампании. Отличното стратегическо местоположение на Петра – на кръстопътя на търговските пътища на Изтока – създава условия за бърз разцвет на архитектурата, строителството и градоустройството на древния набатейски град.

Територията на Петра заема огромна площ. Запазени са руините на многобройни сгради – между тях има не само изсечени в скалата, но и построени по традиционен начин. Главната улица, преминаваща от изток на запад през целия град, е създадена по времето на римското владичество. От двете й страни се издига величествена колонада, западният й край достига до голям храм, а в източната част тя завършва с римска триумфална арка.

През 131 г. градът е посетен от император Адриан.

В края на ІІ век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към близкото царство Палмира. По времето на император Александър Север спира сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено. От І век в Петра прониква християнството, впоследствие (по времето на Източната римска империя) става епископски център.

Петра е част от Византия до около 630 г., когато е завладян от мюсюлманите. По време на Кръстоносните походи и Йерусалимското кралство градът е покорен от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189 г.

В по-късни времена розово-червеникавият град влиза в рамките  на Османската империя. През последните години археолозите разчистват главните улици на града, разкопават олтарите и храмовете по върховете на заобикалящите селището хълмове, поставят на място падналите колони и подновяват римската триумфална арка. На 6 декември 1985 г. Петра влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В съвремието се намира на територията на Йордания и е едно от новите седем чудеса на света.


Седемте чудеса на древния свят