ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Историята на Пан Юлян – първата художничка модернист в Китай

Историята на Пан Юлян – първата художничка модернист в Китай

Снимка: Wikimedia Commons

През 30-те години ХХ в. една бивша китайска куртизанка успява да си извоюва място в европейската живопис, но коя е тя и как го прави? Днес ще ви разкажем за Пан Юлян – вероятно първата художничка модернист в Китай.

Пан Юлян е едва на 13, когато губи родителите си и е продадена в публичен дом. Когато става на 18, заможен клиент я откупува, за да я направи своя наложница – Пан Джанхуа. В знак на благодарност тя взима неговото име. След това започва да взима уроци по живопис от техен съсед. Директора на Шанхайското училище по живопис, известно с авангардизма и преподаването на западни техники, който е и приятел на Пан Джанхуа забелязва творбите й и остава впечатлен. И така през 1918 г. тя става първата жена, която учи там.

От 1921 г. художничката продължава обучението си в Европа, първо в Лион, а след това в Париж и в Рим. През 1928 г. се връща обратно в Китай, където започва да преподава в Шанхайското училище по живопис, а впоследствие става и директор на отдела за западна живопис. Пан Юлян има особен интерес към голото тяло, често ходи да рисува в обществени бани и прави много свои автопортрети. По това време тази тема е табу в Китай и изкуството й не се приема никак добре от обществото.

По тази причина тя решава да замине отново Париж, където започва да преподава в Парижкото училище за изящни изкуства. След време иска да се върне в родината си, но не й разрешават заради картините й, които по това време се смятат за твърде провокативни. Прекарва последните си години, рисувайки в самота и изолация.

 

Красивият свят на балета през погледа на Дега

 

 

Аз съм пролетно момиче, поет по душа и нещотърсач по призвание, защото "светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери". Замечтана и приятно разсеяна, гледам света през розови очила (или през чаша розе). Пиша, снимам, рисувам и винаги търся нови призвания.