Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Историята на Женския пазар с думи, образи и чай

Историята на Женския пазар с думи, образи и чай

снимка: historicalroutes.bg

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

София е град, пълен с истории, легенди и градски митове, кои от кои по-интересни и живописни. Аз самата мога да разкажа много такива, за не малко съм писала и с удоволствие ги споделям с приятели и гости. Обаче никоя от моите истории не се простира отвъд Халите. Районът около Женския пазар, тази стара и пъстра част от моя град, си остава за мен неразказана и непозната.

Ето защо е обяснимо, че се присъединих към първата историческа обиколка на района около Женския пазар с най-искрено любопитство и ентусиазъм. Организаторите от Historical Routes са едновременно експерти и ентусиасти – отлична комбинация за реализирането на подобно начинание, изискващо търпеливо ровене в архивите, от една страна, и от друга, вдъхновение, за да се разкаже намереното по най-интересния начин. Районът около Женския пазар очевидно се е оказал благодатен и в двете отношения, защото е пълен с красиви къщи и интересни истории, които са чакали да бъдат открити.

Тази част на София е застроена основно в периода 1911-1913 г. и внимателното вглеждане в оцелелите къщи – а те, за щастие, са много – разкрива красиви детайли и любопитни елементи. От еркерите, които надничат към улиците от почти всяка сграда, през интересните балкони и орнаменти, до потъмнелите табелки, отбелязващи кои къщи са застраховани в дружество „Балканъ“, на всяка крачка има нещо, което привлича погледа. Смесицата на старо и ново, на традиционно и модерно, на изискано и пошло тук е абсолютно уникална. В началото на миналия век голяма част от жителите са били от еврейската диаспора, а районът очевидно е традиционно търговски, защото всички къщи са строени с предвидено място за магазини на първия етаж.

Историите на обитателите звучат като приказки – драматичната съдба на България, войните и политическите сътресения са се отразявали съдбоносно върху хората и са променяли живота им завинаги.

Генерали и търговци, производители на козметика и шоколад, архитекти и актриси, кметове – със и без мустаци – палитра от любопитни персонажи обитават това пространство и духовете им още витаят наоколо. Най-често споменаваното име е това на архитект Наум Торбов – негово дело са храмът „Св. св. Кирил и Методий“, халите и жилищна кооперация „Луна“ – три от най-красивите сгради по маршрута. Зад халите е синагогата, построена от Фридрих Грюнангер по същото време. Двете сгради са в очевиден синхрон помежду си, строени от колеги с общ стремеж, насочен към изграждане на хармонично градско пространство, отвъд личните амбиции. Както се вижда по промените в града ни напоследък, това мислене явно е останало в миналото.

Част от обиколката, разбира се, беше и кратка спирка на самия пазар за чай в едно от малките арабски магазинчета. Защото не е възможно да се устои на ароматите и цветовете, които тази част на града предлага. Впрочем дори и просто за да си купите две ябълки от натрупаните камари с есенни плодове, във всеки случай спрете за миг и на пазара. И колкото и да надничат с тъжните си счупени прозорци и изронени фасади част от къщите наоколо, да прескачаме дупки по асфалта и да си пробиваме път сред многоликата тълпа, това са малки неудобства, сравнени с огромното удоволствие да открехнем още една врата към вълшебното минало на София и да се разходим мислено в него. Няма да издавам нищо повече – просто се запишете за следващата обиколка тук.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...