ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Историята на Женския пазар с думи, образи и чай

Историята на Женския пазар с думи, образи и чай

снимка: historicalroutes.bg

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

София е град, пълен с истории, легенди и градски митове, кои от кои по-интересни и живописни. Аз самата мога да разкажа много такива, за не малко съм писала и с удоволствие ги споделям с приятели и гости. Обаче никоя от моите истории не се простира отвъд Халите. Районът около Женския пазар, тази стара и пъстра част от моя град, си остава за мен неразказана и непозната.

Ето защо е обяснимо, че се присъединих към първата историческа обиколка на района около Женския пазар с най-искрено любопитство и ентусиазъм. Организаторите от Historical Routes са едновременно експерти и ентусиасти – отлична комбинация за реализирането на подобно начинание, изискващо търпеливо ровене в архивите, от една страна, и от друга, вдъхновение, за да се разкаже намереното по най-интересния начин. Районът около Женския пазар очевидно се е оказал благодатен и в двете отношения, защото е пълен с красиви къщи и интересни истории, които са чакали да бъдат открити.

Тази част на София е застроена основно в периода 1911-1913 г. и внимателното вглеждане в оцелелите къщи – а те, за щастие, са много – разкрива красиви детайли и любопитни елементи. От еркерите, които надничат към улиците от почти всяка сграда, през интересните балкони и орнаменти, до потъмнелите табелки, отбелязващи кои къщи са застраховани в дружество „Балканъ“, на всяка крачка има нещо, което привлича погледа. Смесицата на старо и ново, на традиционно и модерно, на изискано и пошло тук е абсолютно уникална. В началото на миналия век голяма част от жителите са били от еврейската диаспора, а районът очевидно е традиционно търговски, защото всички къщи са строени с предвидено място за магазини на първия етаж.

Историите на обитателите звучат като приказки – драматичната съдба на България, войните и политическите сътресения са се отразявали съдбоносно върху хората и са променяли живота им завинаги.

Генерали и търговци, производители на козметика и шоколад, архитекти и актриси, кметове – със и без мустаци – палитра от любопитни персонажи обитават това пространство и духовете им още витаят наоколо. Най-често споменаваното име е това на архитект Наум Торбов – негово дело са храмът „Св. св. Кирил и Методий“, халите и жилищна кооперация „Луна“ – три от най-красивите сгради по маршрута. Зад халите е синагогата, построена от Фридрих Грюнангер по същото време. Двете сгради са в очевиден синхрон помежду си, строени от колеги с общ стремеж, насочен към изграждане на хармонично градско пространство, отвъд личните амбиции. Както се вижда по промените в града ни напоследък, това мислене явно е останало в миналото.

Част от обиколката, разбира се, беше и кратка спирка на самия пазар за чай в едно от малките арабски магазинчета. Защото не е възможно да се устои на ароматите и цветовете, които тази част на града предлага. Впрочем дори и просто за да си купите две ябълки от натрупаните камари с есенни плодове, във всеки случай спрете за миг и на пазара. И колкото и да надничат с тъжните си счупени прозорци и изронени фасади част от къщите наоколо, да прескачаме дупки по асфалта и да си пробиваме път сред многоликата тълпа, това са малки неудобства, сравнени с огромното удоволствие да открехнем още една врата към вълшебното минало на София и да се разходим мислено в него. Няма да издавам нищо повече – просто се запишете за следващата обиколка тук.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...