ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Изстрадана красота

Изстрадана красота

Снимки: Wikimedia

Нито книгите, нито театърът, нито дори модните списания не са извършвали такива метаморфози с женската външност, както киното.

В нямото кино филмовите звезди са бледи и приличат повече на мумии. Причината за това се крие в несъвършенството на оборудването. Тогавашните филмови камери просто не са успявали да уловят разнообразието от полутонове, характерни за реалния живот. За да не изглеждат лицата във филма като размазани светли петна, актрисите са били гримирани по възможно най-контрастния начин. Като маски на Пиеро. Това, което е изглеждало красиво на екрана, в живота е било истински плашещо: събрани устни, избелена кожа, очи, силно подчертани с черен туш. Но модерните жени в онези времена не са се спирали пред това – те са искали да изглеждат именно като героините от екрана. Те са искали да бъдат част от филма и точка.

Оттогава е все така. Киното предлага на публиката модели за подражание. За да има на кого да приличаме. Днес папараците постоянно улавят в кадър „невзрачните“ звезди, отиващи до кварталния фитнес в спортно облекло или притичващи до ъгъла за кафе и сандвич. В златния век на Холивуд това обаче е било немислимо. Богините е трябвало да бъдат богини двадесет и четири часа в денонощието. Тяхната красота е била измислена и внимателно проектирана.

За да постигнат идеала, филмовите икони са премахвали зъби, пристягали са се в задушаващи корсети, отстранявали са ребра, избелвали са лицата си с агресивни химикали и са се борили с бръчките, опъвайки косата си нагоре до болка.

Пухкавият сфинкс

Грета Гарбо – призната за еталон на женската красота в Европа – в началото не се вписва в холивудския свят. Шефът на Metro-Goldwyn-Mayer – Луис Б. Майер, наричан просто L. B., е бил доста строг с нея: „Тук не харесваме дебеланките!“. Актрисата е била принудена да свали четиринадесет килограма и напълно да подмени гардероба си.

За да се създаде аристократичния ù образ, лицето ù е било избелвано, като на японска гейша. Променена е естествената форма на веждите ù до високо заоблена – за по-тайнствено излъчване. А за да засили ефекта на мистериозност, Грета е нанасяла под веждите си бели сенки. Именно Гарбо внася в модата дългите изкуствени мигли, които почти припокриват веждите. Вярно е, че самата актриса не използва такива, защото нейните естествени са толкова дълги, че един от първите оператори, с които работи, дори предлага леко да ги намалят, което той по-късно си спомня като светотатство. Така се ражда образът на „шведския сфинкс“: порцеланова кожа, остри скули, тънки устни, вежди като струни и всеразбиращ циничен поглед.

Има още...