ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как Лондон се избави от "лондонската мъгла" и какво може София да научи от това

Как Лондон се избави от "лондонската мъгла" и какво може София да научи от това
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Мъглата е символ на Лондон редом до забележителностите му. Условията за появата на естествена мъгла там са прекрасни! Толкова, че витае и романтика около нея. Клод Моне например, в края на 19-и век, резервирал стая на последния етаж на хотел „Савой“, за да нарисува серия красиви изгледи на Лондон, потънал в мъгла. Бил изключително разочарован, че въздухът пред погледа му е кристално чист. 

С напредването на индустриалната ера лондончани дори се гордеели с промишлената си мъгла – Дикенс я описал като „London Ivy” и „Pea Souper”. Не само той, но и Хенри Джеймс, Робърт Луи Стивънсън, Джоузеф Конрад и много други я използвали в произведенията си, с което допринесли и за разнасянето на славата й по света. В крайна сметка и днес първото, за което човек се оглежда в Лондон, е, ще вали ли  и има ли мъгла. 

Романтичният период обаче окончателно приключил през 1952 година и то на много висока цена. Тогава, в началото на декември, зимата окончателно се била настанила в Лондон. И както винаги била студена, мъглива, мрачна и сива, а хората от седмици, още със ставането сутрин, зареждали печките и камините в домовете, магазините, офисите и административните сгради. Фабриките работели, комините пушели, а за лондончани стоицизмът е втора природа – търпеливо ходели на работа, на училище, игнорирали неудобствата и буквално чакали да се появи вятър, който да отвее лошото време.

На 5 декември над града се спуснала жълта лепкава пелена от „мъгла“ на площ от около 19 километра, след което игнорирането на ситуацията станало невъзможно. Това, че на практика нищо не се виждало в мъглата, била последната им грижа, защото самият въздух бил на изчерпване. За няколко часа мъглата се смесила с хиляди тонове сажди и дим, произвеждани от дизеловите автобуси (току що заменили електрическите трамваи), печките, комините, фабриките. И това е моментът, когато мъглата (fog) се превърнала в смог (smog) – т.е  мъгла, премесена с пушек (smoke).

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.