Ретро

Как непознати хора от цял свят си разменят пощенски картички

152 години от пускането на пощенската услуга "изпращане на картичка"

Как непознати хора от цял свят си разменят пощенски картички

Коледна картичка от 1916г, wikicommons

Макар днес да са малцина онези, които отиват до пощата, за да пуснат картичка, те все още изпращат. А на 25 март се отбелязва Световният ден на пощенската картичка.

Историята на пощенските картички започва преди близо 150 години. През 1869 г. Австрийските пощенски служби харесват идеята на двама свои сънародници – Хейнхрих фон Щефан и Емануел Херман, и предлагат изпращането на малък „лист” със съобщение, без плик. Така спестяват пари от хартия и обработването й. Две десетилетия по-късно пощите започват да използват фотогафията и да слагат снимки от едната страна на картичките.

В България първата пощенска картичка е издадена през 1892 г. А до страната ни пощенските картички стигали с кораби по река Дунав – до Русе, Видин, Свищов и Силистра.

Пощенските картички са начин да се запази информация за духа на конкретното време, за събития, свързани с него, както и за самите хора, изпратили и получили картичка. В този смисъл те са живи паметници на културата.

Днес пощенски картички си разменят най-вече хора, които го правят като хоби. Това се случва през сайта postcrossing.com. В него членуват над 800 000 души от 207 държави. Според калкулатора на сайта досега чрез платформата са изпратени почти 61 млн. пощенски картички. Дори в момента хиляди картички пътуват в чантата на пощальоните по света.

Аз също бях пленена от магията на това да изпратиш пощенска картичка преди няколко години. Нека ви разкажа… Докато правиш регистрацията си в сайта, идеята е някак имагинерна. Но след като натиснеш бутон и чрез жребии получаваш имената на няколко други регистрирани потребители, приключението започва.

Има още...


Дори в столицата ни София не е лесно да откриеш пощенска картичка. Такива има почти само в пощенските клонове, а разнообразие има в по-големите от тях. Истинско вълнение е да избереш кои точно да изпратиш, защото чувството е, че сякаш изпращаш визитна картичка на страната си. Следва текстът – какво да напишеш на напълно непознат. Винаги може да се изпратят поздрави от родното място, но е истински ценено да има малко повече информация като история или нещо характерно за хората и мястото. Накрая пускаш картичката в жълтата кутия и започваш да чакаш. Защото твоето име респективно е било изтеглено от други потребители на сайта.

Не зная как да предам радостта от момента, когато извадиш от своята пощенска кутия картичка, пропътувала хиляди километри, с твоето име, написано на нея (понякога сгрешено заради езиковата и културната бариера, но все пак с много старание). Вероятно за всеки, който в момента скролва на телефона си, е трудно да си го представи. Бих го сравнила с чакан подарък от времето, когато си бил дете. Наистина е вълнуващо, защото знаеш, че нещо е приготвено за теб от напълно непознат човек и е пропътувало дълъг път. Кой не би се почувствал специален?!

Картичките, които съм получавала, са много разнообразни и всяка е красива и интересна по своему. Всички пишат на английски, но често накрая на текста има малко послание на родния език на подателя. Много е ценно, когато той е споделил и нещо лично – така за миг от времето дистанцията помежду ви се стопява и правите една крачка към истинско приятелство.

Моята колекция от пощенски картички е ценно притежание за мен, нещо лично, нещо уникално, което няма как да си купя от никъде по света. И ако вече е все по-достъпно да посетя различни кътчета на различните континенти, то изисква време и усилие да си разменям пощенски картички с хора от цялото земно кълбо и със сигурност никой няма точно моите картички, точно от тези места с тези послания върху тях. Ето как нещо остаряло се оказва, че носи нещо безценно в нашия забързан развиващ се технологичен свят.

 

Захари Зограф към годеницата си: Що ти реча, да правиш!