ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как са се вдъхновявали 10 от най-влиятелните жени в изкуството

Как са се вдъхновявали 10 от най-влиятелните жени в изкуството

Агнес Мартин

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Често вдъхновението не идва само. Понякога изчезва, крие се и се връща под неочаквани форми. Артистите знаят това и може би поради тази причина откриват спасение или може би вдъхновение в своите ежедневни ритуали. Странности или суеверия, които им помагат да се застраховат тогава, когато се чувстват несигурни. Художничката Роза Боньор например имала над 60 клетки с птици в своята спалня. Всяка сутрин тя ги пускала да се разхождат и ги хранела. Дневните й задължения към животните (тя се грижела и за диви животни) не само въвеждали някакъв ред в живота й, но й давали „храна“ за платната й. По този начин Боньор била заобиколена от обектите на своите картини и можела да работи от имението си, без да се налага да обикаля из ферми или пазари за животни.

Това разказва Mейсън Къри в новата си книга Daily Rituals: Women at Work. В нея авторът описва ритуалите на 143 известни жени – от закуската на дизайнерката Елза Скиапарели, която включвала само лимон и вода, до писателката Изабел Алиенде, която започва всяка своя нова книга на 8 януари. Представяме ви 10 от тези 143 жени и техните странности.

Фрида Кало

Някъде между бурната й връзка с художника Диего Ривера и болката от жестоката катастрофа, която претърпява и с която трябва да живее непрекъснато, животът на Фрида Кало бил всичко друго, но не и спокойствие. Въпреки това нейният биограф Хейдън Херера описва как тя успявала да го намери, макар и за кратко, в рутината, която сама си създавала. „Когато всичко беше наред между Фрида и Диего, денят обикновено започвал с дълга закуска в нейната къща, по време на която преглеждали пощата си и правели планове за остатъка от деня си – кой ще има нужда от шофьора, какво ще ядат заедно, какво ги очаква за обяд.“ След това се оттегляла в студиото си или се виждала с приятели. Едва в последните години от живота си, когато прекарвала повече време в леглото, Кало рисувала по-редовно, защото най-после намерила отдих от всичките си страдания.

Луис Невелсън

Известна със своите скулптури, тя често пренебрегвала храненето и външния си вид за сметка на работата си. Можела да създаде 60 скулптури за една година, докато в един момент не събрала близо 900 свои произведения в апартамента си в Манхатън. Невелсън използвала дори ваната си, за да съхранява работите си.

„Носех памучни дрехи, за да мога и да спя, и да работя с тях. Не исках да губя никакво време. Понякога можех да работя по няколко дни без да спя“, разказва тя в своята автобиография. Почти не се хранела и не правела разлика дали яде сардини, или просто чай със сух хляб. Всичко й се струвало вкусно. Изкуството било преди всичко. Нейният успех обаче се случил, когато вече била на 60 – нейна скулптура била включена в изложба на Музея за съвременно изкуство наред с тогавашните светила в изкуството. Въпреки това тя винаги е имала и изключителен личен стил чрез копринените шалове, с които покривала главата си, обемните бижута и изкуствените мигли, които си слагала.

Маргарет Бърк-Уайт

Известната фотожурналистка от средата на миналия век, която наричали "недосегаемата Маги“, заради смелостта, с която отразявала военните размирици в различни точки по света, имала своя стриктна програма, когато си оставала у дома в Кънектикът. Една от първите жени военни кореспонденти, тя винаги си лягала в 8 вечерта и ставала в 4 сутринта. Често спяла или пишела навън, но се наслаждавала изцяло на своето уединение, а когато някоя приятелка й се обадела за обяд, Маргарет отказвала с обяснението, че пише книга и няма време.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...