Често вдъхновението не идва само. Понякога изчезва, крие се и се връща под неочаквани форми. Артистите знаят това и може би поради тази причина откриват спасение или може би вдъхновение в своите ежедневни ритуали. Странности или суеверия, които им помагат да се застраховат тогава, когато се чувстват несигурни. Художничката Роза Боньор например имала над 60 клетки с птици в своята спалня. Всяка сутрин тя ги пускала да се разхождат и ги хранела. Дневните й задължения към животните (тя се грижела и за диви животни) не само въвеждали някакъв ред в живота й, но й давали „храна“ за платната й. По този начин Боньор била заобиколена от обектите на своите картини и можела да работи от имението си, без да се налага да обикаля из ферми или пазари за животни.
Това разказва Mейсън Къри в новата си книга Daily Rituals: Women at Work. В нея авторът описва ритуалите на 143 известни жени – от закуската на дизайнерката Елза Скиапарели, която включвала само лимон и вода, до писателката Исабел Алиенде, която започва всяка своя нова книга на 8 януари. Представяме ви 10 от тези 143 жени и техните странности.
Фрида Кало
Някъде между бурната й връзка с художника Диего Ривера и болката от жестоката катастрофа, която претърпява и с която трябва да живее непрекъснато, животът на Фрида Кало бил всичко друго, но не и спокойствие. Въпреки това нейният биограф Хейдън Херера описва как тя успявала да го намери, макар и за кратко, в рутината, която сама си създавала. „Когато всичко беше наред между Фрида и Диего, денят обикновено започвал с дълга закуска в нейната къща, по време на която преглеждали пощата си и правели планове за остатъка от деня си – кой ще има нужда от шофьора, какво ще ядат заедно, какво ги очаква за обяд.“ След това се оттегляла в студиото си или се виждала с приятели. Едва в последните години от живота си, когато прекарвала повече време в леглото, Кало рисувала по-редовно, защото най-после намерила отдих от всичките си страдания.
Луис Невелсън
Известна със своите скулптури, тя често пренебрегвала храненето и външния си вид за сметка на работата си. Можела да създаде 60 скулптури за една година, докато в един момент не събрала близо 900 свои произведения в апартамента си в Манхатън. Невелсън използвала дори ваната си, за да съхранява работите си.
„Носех памучни дрехи, за да мога и да спя, и да работя с тях. Не исках да губя никакво време. Понякога можех да работя по няколко дни без да спя“, разказва тя в своята автобиография. Почти не се хранела и не правела разлика дали яде сардини, или просто чай със сух хляб. Всичко й се струвало вкусно. Изкуството било преди всичко. Нейният успех обаче се случил, когато вече била на 60 – нейна скулптура била включена в изложба на Музея за съвременно изкуство наред с тогавашните светила в изкуството. Въпреки това тя винаги е имала и изключителен личен стил чрез копринените шалове, с които покривала главата си, обемните бижута и изкуствените мигли, които си слагала.
Маргарет Бърк-Уайт
Известната фотожурналистка от средата на миналия век, която наричали "недосегаемата Маги“, заради смелостта, с която отразявала военните размирици в различни точки по света, имала своя стриктна програма, когато си оставала у дома в Кънектикът. Една от първите жени военни кореспонденти, тя винаги си лягала в 8 вечерта и ставала в 4 сутринта. Често спяла или пишела навън, но се наслаждавала изцяло на своето уединение, а когато някоя приятелка й се обадела за обяд, Маргарет отказвала с обяснението, че пише книга и няма време.
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...