Ретро

Как са се вдъхновявали 10 от най-влиятелните жени в изкуството

Суеверие или просто странност - какви са били ритуалите им?

Как са се вдъхновявали 10 от най-влиятелните жени в изкуството

Даян Арбъс

Често вдъхновението не идва само. Понякога изчезва, крие се и се връща под неочаквани форми. Артистите знаят това и може би поради тази причина откриват спасение или може би вдъхновение в своите ежедневни ритуали. Странности или суеверия, които им помагат да се застраховат тогава, когато се чувстват несигурни. Художничката Роза Боньор например имала над 60 клетки с птици в своята спалня. Всяка сутрин тя ги пускала да се разхождат и ги хранела. Дневните й задължения към животните (тя се грижела и за диви животни) не само въвеждали някакъв ред в живота й, но й давали „храна“ за платната й. По този начин Боньор била заобиколена от обектите на своите картини и можела да работи от имението си, без да се налага да обикаля из ферми или пазари за животни.

Това разказва Mейсън Къри в новата си книга Daily Rituals: Women at Work. В нея авторът описва ритуалите на 143 известни жени – от закуската на дизайнерката Елза Скиапарели, която включвала само лимон и вода, до писателката Исабел Алиенде, която започва всяка своя нова книга на 8 януари. Представяме ви 10 от тези 143 жени и техните странности.

Фрида Кало

Някъде между бурната й връзка с художника Диего Ривера и болката от жестоката катастрофа, която претърпява и с която трябва да живее непрекъснато, животът на Фрида Кало бил всичко друго, но не и спокойствие. Въпреки това нейният биограф Хейдън Херера описва как тя успявала да го намери, макар и за кратко, в рутината, която сама си създавала. „Когато всичко беше наред между Фрида и Диего, денят обикновено започвал с дълга закуска в нейната къща, по време на която преглеждали пощата си и правели планове за остатъка от деня си – кой ще има нужда от шофьора, какво ще ядат заедно, какво ги очаква за обяд.“ След това се оттегляла в студиото си или се виждала с приятели. Едва в последните години от живота си, когато прекарвала повече време в леглото, Кало рисувала по-редовно, защото най-после намерила отдих от всичките си страдания.

Луис Невелсън

Известна със своите скулптури, тя често пренебрегвала храненето и външния си вид за сметка на работата си. Можела да създаде 60 скулптури за една година, докато в един момент не събрала близо 900 свои произведения в апартамента си в Манхатън. Невелсън използвала дори ваната си, за да съхранява работите си.

„Носех памучни дрехи, за да мога и да спя, и да работя с тях. Не исках да губя никакво време. Понякога можех да работя по няколко дни без да спя“, разказва тя в своята автобиография. Почти не се хранела и не правела разлика дали яде сардини, или просто чай със сух хляб. Всичко й се струвало вкусно. Изкуството било преди всичко. Нейният успех обаче се случил, когато вече била на 60 – нейна скулптура била включена в изложба на Музея за съвременно изкуство наред с тогавашните светила в изкуството. Въпреки това тя винаги е имала и изключителен личен стил чрез копринените шалове, с които покривала главата си, обемните бижута и изкуствените мигли, които си слагала.

Маргарет Бърк-Уайт

Известната фотожурналистка от средата на миналия век, която наричали "недосегаемата Маги“, заради смелостта, с която отразявала военните размирици в различни точки по света, имала своя стриктна програма, когато си оставала у дома в Кънектикът. Една от първите жени военни кореспонденти, тя винаги си лягала в 8 вечерта и ставала в 4 сутринта. Често спяла или пишела навън, но се наслаждавала изцяло на своето уединение, а когато някоя приятелка й се обадела за обяд, Маргарет отказвала с обяснението, че пише книга и няма време.

Има още...


Агнес Мартин

След като напуснала Ню Йорк и се преместила в Ню Мексико в края на 60-те години, тя се отказала от каквато и да било социализация, както и от удобства като електричество и вода, и прекарвала цялото си време в студиото. Чрез своите картини Агнес отчасти намирала начин да избяга от психичното си заболяване, а именно – шизофренията. Нейният приятел Доналд Уудман споделя, че „тя трябваше да укроти… гласовете [в главата си], за да достигне до сърцевината на онова, което искаше да рисува, за което се изисква невероятна воля“. Мартин намирала баланса в живота си, като четяла за мистериозни убийства, поддържала зеленчуковата си градина и понякога вечеряла с Уудман. За вечеря обикновено хапвала необичайни комбинации от яйца, сандвичи с фъстъчено масло и желе, както и всичко, което сама отглеждала. За нея дневният ритуал не бил просто средство за работа, а победа над болестта ѝ.

Андреа Зител

Агнес Мартин не е единствената, която се отказва от градския живот, за да се премести на по-спокойно място. Амерканската художничка Андреа Зител също заменя шума на Бруклин с тишината на пустинята в Калифорния. Именно там създава комуната за aртисти – A-Z-West. Тя е известна с огромните си инсталации от стари дрехи и мебели, а дневните си ритуали определя спрямо сезона, защото лятото е изключително горещо, а зимата – твърде студена. В топлите дни прави сутрешен преход, храни пилетата си и медитира, всичко това преди закуска, докато в студените – пропуска прехода, поне докато температурите не се покачат малко. „Да имаш някакъв ритуал, ти помага да свършиш всичко, което трябва, в ограничено време, но ако имаш прекалено много ритуали, можеш да се окажеш заседнал между тях“, казва Зител.

Джоан Мичъл

Известна със своите абстрактни пейзажи, Джоан имала един особено лош навик: пиенето. Тя обаче се опитвала да си създава и други, малко по-здравословни, като обяд в 1 часа, решаване на кръстословица и слушане на програми, в които „хората се обаждат да споделят своите проблеми и ти се чувстваш по-добре, че нямаш точно като техните“, както казвала самата Мичъл. Като всеки артист имала своите сривове, които преминавали в дълги периоди на тежка депресия и почти през целия си живот Джоан е ходела на психиатър. Нейното ателие било нейното убежище и не допускала там никого. Поколебала се да пусне дори водопроводчик, който да оправи някакъв проблем в него. Толкова добре се чувствала в собствената си изолация.

Има още...


Алма Томас

През 1972 година Музеят на американското изкуство показва първата си по рода си самостоятелна изложба на афроамериканска жена. Тази на 80-годишната художничка Алма Томас. След като прекарала десетилетия в рисуване и преподаване в държавни училища във Вашингтон, за да се грижи за прехраната си, тя най-после получила заслужено признание. Заради своята отдаденост към изкуството тя така и не се омъжила, нито имала деца. „Една жена не може да има и двете. Тя трябва да избере онова, което иска“, казвала Томас. Голяма част от времето си прекарвала в музеи и галерии или рисувайки в кухнята или хола си.

Тамара де Лемпицка

За разлика от Томас, тя се опитвала да съчетава изкуството със семейството, въпреки че не била от типа жени, които можели да остават дълго време у дома. През 1918-а със съпруга й Тадеуш избягали от Санкт Петербург в Париж, където тя се наслаждавала на цялото вдъхновение, което този град носи. Сутрин и вечер хранела дъщеря си, която през останалото време оставяла на грижите на бащата, докато попивала от бохемската атмосфера на Париж, обикаляйки опери, кабарета и барове, поддавайки се на всички възможни опиати. Това водело и до многобройните й извънбрачни връзки и с мъже, и с жени. Нещо, която не пречело на творчеството й, защото веднага след като се прибирала у дома, започвала да рисува. И така до сутринта, когато можела да започне деня си като примерна съпруга.

Марисол Ескобар

Венецуелката, която през 60-те години създавала огромни дървени скулптури, вдъхновени от поп арт изкуството в комбинация с елементи от фолклора, винаги се събуждала по обяд, хапвала шунка и яйца, след това ходела да си купува материали и рисувала до вечерта. Едва след това се отдавала на парти, често в компанията на самия Анди Уорхол. Това обаче не означавало, че била много социална. Напротив, Къри разказва в книгата си, че тя често можела да мълчи с часове, независимо в чия компания се намирала. Предпочитала изкуството й да говори вместо нея.

Даян Арбъс

Портретите, които тя създава, донякъде пресъздават нейната ексцентрична същност. „Снимката е тайна за друга тайна“, казва самата Арбъс. И тя със сигурност обичала тайните и насърчава тези, които снима, да се разкриват пред нея. Нейният основен ритуал бил сексът – независимо дали ще е обектът на снимката, някой непознат, няколко души едновременно, или дори собственият й брат. Винаги търсела многообразието и странностите – и в живота си, и в ритуалите си, и в изкуството си. Затова вместо в прекрасни и известни лица предпочитала да търси красивото в уродливото и грозното, като снимала проститутки, травестити, джуджета и хора с недъзи – всеки един от тях, разказващ историята си само чрез чистия си поглед. Най-истинското вдъхновение за Арбъс. Чистотата и откровеността на различността.

 

Миналото оживява в тези 18 кадъра