Агнес Мартин

След като напуснала Ню Йорк и се преместила в Ню Мексико в края на 60-те години, тя се отказала от каквато и да било социализация, както и от удобства като електричество и вода, и прекарвала цялото си време в студиото. Чрез своите картини Агнес отчасти намирала начин да избяга от психичното си заболяване, а именно – шизофренията. Нейният приятел Доналд Уудман споделя, че „тя трябваше да укроти… гласовете [в главата си], за да достигне до сърцевината на онова, което искаше да рисува, за което се изисква невероятна воля“. Мартин намирала баланса в живота си, като четяла за мистериозни убийства, поддържала зеленчуковата си градина и понякога вечеряла с Уудман. За вечеря обикновено хапвала необичайни комбинации от яйца, сандвичи с фъстъчено масло и желе, както и всичко, което сама отглеждала. За нея дневният ритуал не бил просто средство за работа, а победа над болестта ѝ.

Андреа Зител

Агнес Мартин не е единствената, която се отказва от градския живот, за да се премести на по-спокойно място. Амерканската художничка Андреа Зител също заменя шума на Бруклин с тишината на пустинята в Калифорния. Именно там създава комуната за aртисти – A-Z-West. Тя е известна с огромните си инсталации от стари дрехи и мебели, а дневните си ритуали определя спрямо сезона, защото лятото е изключително горещо, а зимата – твърде студена. В топлите дни прави сутрешен преход, храни пилетата си и медитира, всичко това преди закуска, докато в студените – пропуска прехода, поне докато температурите не се покачат малко. „Да имаш някакъв ритуал, ти помага да свършиш всичко, което трябва, в ограничено време, но ако имаш прекалено много ритуали, можеш да се окажеш заседнал между тях“, казва Зител.

Джоан Мичъл

Известна със своите абстрактни пейзажи, Джоан имала един особено лош навик: пиенето. Тя обаче се опитвала да си създава и други, малко по-здравословни, като обяд в 1 часа, решаване на кръстословица и слушане на програми, в които „хората се обаждат да споделят своите проблеми и ти се чувстваш по-добре, че нямаш точно като техните“, както казвала самата Мичъл. Като всеки артист имала своите сривове, които преминавали в дълги периоди на тежка депресия и почти през целия си живот Джоан е ходела на психиатър. Нейното ателие било нейното убежище и не допускала там никого. Поколебала се да пусне дори водопроводчик, който да оправи някакъв проблем в него. Толкова добре се чувствала в собствената си изолация.

Има още...