ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как са се вдъхновявали 10 от най-влиятелните жени в изкуството

Как са се вдъхновявали 10 от най-влиятелните жени в изкуството

Фрида Кало и Диего Ривера

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Алма Томас

През 1972 година Музеят на американското изкуство показва първата си по рода си самостоятелна изложба на афроамериканска жена. Тази на 80-годишната художничка Алма Томас. След като прекарала десетилетия в рисуване и преподаване в държавни училища във Вашингтон, за да се грижи за прехраната си, тя най-после получила заслужено признание. Заради своята отдаденост към изкуството тя така и не се омъжила, нито имала деца. „Една жена не може да има и двете. Тя трябва да избере онова, което иска“, казвала Томас. Голяма част от времето си прекарвала в музеи и галерии или рисувайки в кухнята или хола си.

Тамара де Лемпицка

За разлика от Томас, тя се опитвала да съчетава изкуството със семейството, въпреки че не била от типа жени, които можели да остават дълго време у дома. През 1918-а със съпруга й Тадеуш избягали от Санкт Петербург в Париж, където тя се наслаждавала на цялото вдъхновение, което този град носи. Сутрин и вечер хранела дъщеря си, която през останалото време оставяла на грижите на бащата, докато попивала от бохемската атмосфера на Париж, обикаляйки опери, кабарета и барове, поддавайки се на всички възможни опиати. Това водело и до многобройните й извънбрачни връзки и с мъже, и с жени. Нещо, която не пречело на творчеството й, защото веднага след като се прибирала у дома, започвала да рисува. И така до сутринта, когато можела да започне деня си като примерна съпруга.

Марисол Ескобар

Венецуелката, която през 60-те години създавала огромни дървени скулптури, вдъхновени от поп арт изкуството в комбинация с елементи от фолклора, винаги се събуждала по обяд, хапвала шунка и яйца, след това ходела да си купува материали и рисувала до вечерта. Едва след това се отдавала на парти, често в компанията на самия Анди Уорхол. Това обаче не означавало, че била много социална. Напротив, Къри разказва в книгата си, че тя често можела да мълчи с часове, независимо в чия компания се намирала. Предпочитала изкуството й да говори вместо нея.

Даян Арбъс

Портретите, които тя създава, донякъде пресъздават нейната ексцентрична същност. „Снимката е тайна за друга тайна“, казва самата Арбъс. И тя със сигурност обичала тайните и насърчава тези, които снима, да се разкриват пред нея. Нейният основен ритуал бил сексът – независимо дали ще е обектът на снимката, някой непознат, няколко души едновременно, или дори собственият й брат. Винаги търсела многообразието и странностите – и в живота си, и в ритуалите си, и в изкуството си. Затова вместо в прекрасни и известни лица предпочитала да търси красивото в уродливото и грозното, като снимала проститутки, травестити, джуджета и хора с недъзи – всеки един от тях, разказващ историята си само чрез чистия си поглед. Най-истинското вдъхновение за Арбъс. Чистотата и откровеността на различността.

 

Миналото оживява в тези 18 кадъра

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...