Софийската градска художествена галерия в сърцето на столицата е музей с дългогодишна традиция. Тя има нелеката роля да пресъздава фактите от българската културна история в странното ни съвремие, а и да участва непосредствено в художествените процеси чрез оригинални и интересни творчески проекти. СГХГ с гордост съхранява, опазва и проучва българското и световно художествено наследство.

Колекцията, всъщност, е повече от достойна: 3500 живописни творби, 800 скулптури, 2800 графики и рисунки. Малко късно, но все пак по-добре, отколкото никога, през 2004 г. е основан фонд „Съвременно изкуство и фотография”. Важен елемент от живота на галерията е представянето на гостуващи индивидуални, колективни и общи изложби на български и чуждестранни художници.

Началото е поставено през 1928 г., когато столичният общински кмет ген. Владимир Вазов мъдро разпорежда да се създаде музей с три отдела: музей, библиотека и архив.

Програмата на СГХГ обхваща събития и личности от края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век до днес. А в контекста на гореспоменатата позакъсняла актуалност, през последните години специален акцент в нейната политика е изследването на модерното изкуство и работата с млади автори. Това се случва в 1100 кв. м. изложбена площ, разпределена в четири обособени пространства. Годишно те виждат около 30 изложби, като за добро или зло съществена част заемат експозициите с творби от фондовете на галерията.

Как започва всичко? Началото е поставено през 1928 г., когато столичният общински кмет ген. Владимир Вазов мъдро разпорежда да се създаде музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Първоначално библиотеката и музеят се намират в несъществуваща днес сграда, близо до ъгъла на „Граф Игнатиев“ и „Г. С. Раковски“. През 1941 г. библиотеката, музеят, архивът и галерията вкупом са настанени в сграда на площад „Бански 3“. Така, с художествената сбирка, се урежда първата постоянна картинна галерия в България. Самата сграда пък  е строена през 1908 г. по проект на арх. Н. Торбов. Разширявана е през 1940, а през 1948 г. е възстановявана след бомбардировките от войната. Тогава част от фонда на галерията е прехвърлен в нова новеничката по това време Национална художествена галерия. Самостоятелния си път в света на институциите СГХГ поема през 1952 г. 11 години по-късно й е предоставена сградата на бившето градско казино на „ул. Гурко 1“ (знаково за държава, която обича да залага живота на изкуството на карта). Официалното откриване на експозицията е чак през 1977 г. На следващата година сградата е обявена за архитектурен паметник на културата.