ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ханс Кристиан Андерсен – излюпен от яйце на лебед

Ханс Кристиан Андерсен – излюпен от яйце на лебед
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

На 2 април е рожденият ден на Ханс Кристиан Андресен. В негова чест тази дата е приета и като Международен ден на детската книга. Всъщност има ли по-подходяща дата? Кое дете не знае поне една негова приказка наизуст? Кое дете не с искало да чуе пак и пак, и пак, „Дивите лебеди“?

Коя е вашата любима приказка?  „Новите дрехи на царя“ или „Малката русалка“? Или „Снежната кралица“, а може би „Принцесата и граховото зърно“. Или „Грозното патенце“?

„Няма значение дали си роден сред патки, когато си се излюпил от яйце на лебед.“

Датчанинът Ханс Кристиан Андерсен е роден през 1805 година. Той е и първият датски автор, който произлиза от бедно семейство, но е постигнал признание по време на живота си.  Двете му имена – Ханс и Кристиан – са популярни в Дания, но комбинацията помежду им – не.

Андерсен е бил различен още като дете, защото е страдал от дислексия и не е можел да чете лесно, а текстовете му били пълни с грешки. Резултатът от това е, че неговото писмено слово е много близко до разговорния език и дори днес звучи свежо. Коректорите са знаели това и са коригирали само грешките му, оставяйки недокоснат стила му.

Първата си книга Ханс Кристиан получил от баща си – „Приказки от 1001 нощ“. Тогава се зародила любовта му към литературата и любопитството да пробва. Знае се, че в началото изобщо не е бил възхитен от собствените си истории и дори е обмислял да се откаже, защото е искал да стане поет. По-късно е приел, че приказките са нещо като универсална поезия и е продължил да пише в същия жанр. Неговата поезия и приказки са преведени на повече от 150 езика, вдъхновили са безчет филми, постановки, балет и анимации.

Днес в родния му град Оденсе има два музея посветени на него – къщата му и H.C. Andersens Barndomshjem.

От днешна гледна точка призкаките му не са „детски“. За разлика от повечето филми и истории на Disney, които сме гледали, оригиналните сюжети на Андерсен понякога завършват лошо – малката русалка се самоубива, малката кибритопродавачка замръзва до смърт, оловният войник се разтопява ...

По отношение на любовта писателят е бил привлечен от недостижими жени. Обичал е сякаш по-скоро да бленува за любовта. Като за шведската оперна певица Джени Линд, която го е вдъхновила за „Славеят“.  Или Риборг Воит, момиче, което му пише писмо, което после е намерено на гърдите на писателя при смъртта му, няколко десетилетия, след като се влюбва в нея. Смята се, че е имал и определени хомосексуални увлечения, както и че в някои от творбите му има хомоеротика. Някои изследователи на творчеството му смятат, че много от историите му са интерпретация на негови сексуални и любовни мъки. Всъщност в ранните си години той е водел дневник, където е описал решението си за въздържание. И наистина – Андерсен никога не се е женил и е живял сам до смъртта си.

В прочутото му завещание оставя парите си на Едвард Колин – негов бизнес съветник и партньор, с когото имат много дълга и сложна връзка през годините. Колекцията си с редки книги  (включително коректури на работи на Дикенс) дарява на Датската кралска библиотека. В тази колекция се включва и писма, писани до него от световноизвестни личности.


Историята на Полин Виардо

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.