ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Коледната украса от куфара на моята баба

Коледната украса от куфара на моята баба

Тези румени ангелчета и усмихнати момиченца са на около 70 години. Да, личи им, и то доста – много пъти са били на коледната елха, радвали са баща ми и леля ми на Бъдни вечер и на Рождество Христово в тежките години на Втората световна, много пъти са мачкани от детските им ръчички, изтърпели са много детска обич...

Баба ги държеше всъщност не в куфара, а в една стара кутия от обувки, която някога е била нова. Видели са и много път. Пренасяни са из различните градове в Западна България, където баба и дядо са били учители – Лом, Трън, Брезник, София. Опазени са тайно през 50-те години на миналия век, когато вече става немислимо да имаш икони на стената в гостната, коледната елха се разрешава само под формата на новогодишна, а ангелчетата по нея отпадат като идеологически неиздържани. По-късно, през 70-те, те отново се появиха, този път на елхата, под която намирахме подаръците си аз и брат ми. Днес мама пази ангелчетата и момиченцата в една стара кутия от обувки. За мен те са част от най-чудните мигове в детството ми – празник, торта, вълшебни приказки по единствения канал на телевизията, много Андерсен, много Шарл Перо и много Братя Грим.

Надявам се да го усетите, момичета, и споделям коледната украса на баба с пожелание за светли рождественски празници!

Юлиана обича Словото – все пак то е било в началото, нали? Обича повече чуждите думи, отколкото своите, обича да ги превежда от чужди езици и да ги редактира, по възможност така, че дори и авторът им да не разбере. Обича шушкави и щъкави езици – полски, португалски, български, шведски, руски. Мрази, когато със Словото се манипулира и когато над него се вършат насилия, за да се преследв...