[[more]]Тези румени ангелчета и усмихнати момиченца са на около 70 години. Да, личи им, и то доста – много пъти са били на коледната елха, радвали са баща ми и леля ми на Бъдни вечер и на Рождество Христово в тежките години на Втората световна, много пъти са мачкани от детските им ръчички, изтърпели са много детска обич...
Баба ги държеше всъщност не в куфара, а в една стара кутия от обувки, която някога е била нова. Видели са и много път. Пренасяни са из различните градове в Западна България, където баба и дядо са били учители – Лом, Трън, Брезник, София. Опазени са тайно през 50-те години на миналия век, когато вече става немислимо да имаш икони на стената в гостната, коледната елха се разрешава само под формата на новогодишна, а ангелчетата по нея отпадат като идеологически неиздържани. По-късно, през 70-те, те отново се появиха, този път на елхата, под която намирахме подаръците си аз и брат ми. Днес мама пази ангелчетата и момиченцата в една стара кутия от обувки. За мен те са част от най-чудните мигове в детството ми – празник, торта, вълшебни приказки по единствения канал на телевизията, много Андерсен, много Шарл Перо и много Братя Грим.
Надявам се да го усетите, момичета, и споделям коледната украса на баба с пожелание за светли рождественски празници!
