ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Колко е часът, София?

Колко е часът, София?
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Часовниците на един град са като часовниците в един дом. Стойността на колекцията отразява стойността на стопаните. Качеството е, което превръща сбирката в ценност с нарастващ документален и естетически принос към историята и културното наследство.

София е сред забележителните европейски столици, в които градските часовници красят фасади, покриви, кули и стени на емблематични сгради. Те не са от най-старите на континента - първият механичен часовник в България е от 1623 година на Сахат тепе в Пловдив, като строителството е започнало през 1500г. Оттогава неизброими природни и социални бедствия, войни и реконструкции на градската среда променяли облика на паметниците с циферблати, изменял се е вкусът към архитектурните, технологическите и битовите образци. Елитни и не толкова престижни производители на часовници са се борили да превземат възраждащия се българския пазар. Повечето от старинните часовници, които днес красят фасади, покриви, кули и стени на емблематични сгради в столицата са от началото на миналото столетие.

Часовникът е идеалното украшение, превръщащо зданието в уникат.
Защото добрият стопанин не само трупа ценности, той ги поддържа. Ние не искаме в облите ниши на старинни капители да гнездят птички, или да бучат климатици. Не искаме новите поколения да не познават часовника с механичен циферблат с римски цифри и стрелки. Все едно да не знаят и за Рибния буквар, въпреки че имат електронни книги...

Да се издирят и документират градските часовници на столицата, да се реставрират и представят като културен маршрут, е част от актуалната стратегия на Столична община. Това е проект с растяща интелектуална и родолюбива стойност. В него участват специалисти от различни области, обединени от обичта към своя град. Обич, овеществена с план, работа, средства, и посветеното време. Времето е едиственото, което имаме всички по равно.Градските часовници са чудесен начин да погледнем назад във времето чрез тяхната функция и форма. Те придават индивидуалност на сградата, върху която стоят и я правят не само красива, но и полезна – идеалното украшение, превръщащо зданието в уникат. Старинните часовници вече са изместени от нови по вид, механизми и дизайн съоръжения. През втората половина на ХХ в. арабските цифри на циферблатите им постепенно заменят римските. През 60-те години на миналия век навлизат електронните часовници. За поддържането на единно време и сверяването им преди е ползвана радиосинхронизация с излъчвател във Физическия факултет в София. Българският радиосинхрон не функционира от дълго, но днес, когато всеки има мобилен телефон и когато градът неудържимо и оживено расте, модерните технологии и комуникации налагат нов „ритъм” на времето и неговото измерване.

В поредицата „Колко е часът, София?“ съвместно със Студио Фо ще ви разкажем за часовниците на нашата столица. „Колко е часът, София?“ е издание на Студио Фо. Фотография – Гео Калев, текст – Момчил Лазаров. Архивните снимки са предоставени от www.stara-sofia.com.