Ретро

Консуело Вандербилт – да си избереш съдбата

Херцогинята станала първия човек извън Русия, притежаващ яйце на Фаберже. 

Много красива, много богата – това не винаги е предпоставка за щастлив живот. Всъщност през по-голяма част от историята жените нямали никакви права нито върху парите си, нито върху живота си и се изисквали доста смелост и кураж, за да правят онова, което искат. Затова пък всяка една такава жена, която сама избрала съдбата си, останала запомнена завинаги като пример за всички след нея. Корнелия Вандербилт е отличен пример.

Както личи по фамилията, тя се родила в семейство Вандербилт, като баща й бил един от най-богатите хора на земята. По онова време – Консуело е родена през 1877 година – многото пари не означавали обезателно високо обществено положение. В някакъв смисъл Вандербилт си оставали плебеи за висшите кръгова в Ню Йорк. Семейство Вандербилт и особено майката на Консуело – Алма – наели специална сватовница, която да намери в Англия най-подходящата партия и да осигури на Консуело титла и бляскаво бъдеще, а на семейството й – име в обществото. Услугите на посредниците в тези бракове били платени, тъй като много от богатите американци държали да задомят дъщерите си сред обеднелите аристократи на Англия. Бракът на Консуело станал пример в това отношение – неин годеник бил не друг, а деветият херцог на Марлборо. Самата Консуело Вандербилт изобщо не желаела този брак, тя била сгодена за друг мъж, но родителите й приложили целия арсенал от заплахи до изнудване и я принудили да се омъжи за херцога. Зестрата й била сегашната равностойност на 75 милиона долара, които разбира се отишли при мъжа й и с тях той възстановил фамилното имение и двореца Бленъм. Именно в този дворец е роден Уинстън Чърчил, херцогът бил негов чичо, а Консуело останала близка приятелка на Чърчил до края на живота му.

Както се вижда от снимките Консуело била много красива, освен това била отлично образована, остроумна и с добро сърце. Тези качества й осигурили симпатиите на английската аристокрация и добро положение в обществото дори когато тя вече не била херцогиня. Тя била любимка и на прислугата и обитателите на имението на съпруга си, с които винаги била щедра и внимателна.

Бракът между херцога и Консуело бил сключен на 6 ноември 1895 година. Първият въпрос, който свекървата задала бил: „Бременна ли е вече?“. Това било единственото задължение на Консуело, което тя изпълнила образцово, раждайки двама сина един след друг. Самата тя ги наричала The Heir and The Spare (Наследникът и Резервният). Сватбата била отразена в медиите в мащаб, вероятно сравним с този на съвременните кралски сватби. По улиците между къщата на Вандербилт и църквата било пълно с народ, а журналистите поради невъзможност да публикуват снимки описвали с най-големи детайли облеклото и шапките на всички присъстващи. Булката естествено била неземно красива, като всичко по нея било изключително – дори кукичките на бельото й били от чисто злато. При излизането от църквата любопитните отбелязали, че Консуело не само е много по-красива от младоженеца, но е и доста по-висока от него. Но при един брак по сметка това няма никакво значение.

Любопитен епизод от историята на херцозите Марлборо е тяхното посещение в Русия в началото на 20-ти век. В Петербург Консуело видяла яйцата Фаберже на императорското семейство и помолила и на нея да й направят такова. Тъй като нямало как да й откажат, Фаберже направил за Консуело копие на един от моделите на императрицата и така херцогинята станала първия човек извън Русия, притежаващ яйце на Фаберже. 

Много скоро станало ясно, че и двете страни в този брак са недоволни и нещастни. Консуело се заела с благотворителна дейност, като особено усърдно помагала на самотни майки и сираци. През 1906 година тя и херцогът се разделили, но успели да се разведат едва през 1921 година. Буквално дни по-късно Консуело се омъжила за френския летец полковник Жак Балсан. Той бил влюбен в нея цяла вечност и чакал 27 години, за да може да сключи брак с Консуело. Двамата живели заедно до смъртта на полковника в пълна хармония. В крайна сметка макар и в петото десетилетие на живота си Консуело Вандербилт заживяла така, както иска – без титла, но с мъжа, когото сама избрала.

Днес в Париж все още съществува болницата, която Консуело и нейната приятелка принцеса Сингер-Полиняк (наследница на шевните машини) основали по време на първата световна война. Въпреки всички пречки, Консуело Вандербилт се оказала напълно съвременна жена – справила се с личния си живот и успяла да изгради проект, който да я надживее.