Първият аромат на Кристиан Диор е създаден през 1947 г. и носи името Miss Dior. А на кого е кръстен? На по-малката му сестра Катрин. Една жена извън рамките, стандартите и ограниченията, която живее собствения си живот по собствените си правила. Макар и с 12-годишна разлика, Катрин и Кристиан – деца на буржоазно семейство от Нормандия, северозападна Франция, винаги са били много близки. Когато той започва кариерата си, продавайки модни рисунки на списания, тя се мести с него в Париж, където Кристиан й помага да си намери работа в модна къща за производство на ръкавици.
С избухването на войната Катрин се оттегля в южната част на Франция, където баща й се занимава със земеделие, докато през 1941 г. едно пътуване до Кан не променя живота й завинаги. Там тя се запознава с Ерве де Шарбонери, с когото заживява, въпреки че той е женен и с деца. Когато Ерве разкрива, че работи за Съпротивата и разузнаването, Катрин доброволно се присъединява към него, като първоначално пише доклади.
На 6 юли 1944 г. е арестувана от Гестапо. За кратко е в парижкия затвор, след това преминава през транзитния лагер Дранси. На 15 август е отведена до Равенсбрюк – най-големият концлагер за жени в Германия. Въпреки че многократно е измъчвана, тя не издава хората, с които работи, и така спасява живота на десетки членове на Съпротивата, включително и на нейния любовник. Някак, въпреки мълчанието си, Катрин успява да остане жива.
Но семейството и е безкрайно притеснено за нейната съдба. Когато се завръща в Париж, тя видимо е много променена – изтощена физически и апатична към живота. От този момент нататък Катрин има само няколко снимки, на които е усмихната.
Най-големият фен на Кристиан несъмнено е тя, но независимо от това не иска в никакъв случай да бъде част от живота на звездата Диор, световноизвестния дизайнер. Въпреки че се чувства безкрайно щастлива заради него, заради славата и богатството му, Катрин иска той да си остане по-големият й брат и нищо повече.
Катрин умира през 2008 г. на 91-годишна възраст, а парфюмът, кръстен на нея, продължава да носи легендите и аромата на една отминала епоха, пълна с изпитания, но и с много любов... В своята автобиография от 1951 г. Кристиан Диор пише: "Това, което най-много си спомням от жените, които бяха част от моето детство, бе техният парфюм. Ароматът остава в съзнанието много по-дълго от момента, в който си срещнал определена дама".
