Бунтовната кралица на британското келтско племе ицени - Будика, е една от онези исторически личности, които се спотайват в паметта ми, вълнуват въображението ми, обградени от ореола на симпатията ми.
Родена е около 29-33 г.н.е. в Югоизточна Англия. Омъжва се за Прасутаг, владетеля на племето ицени, населявало Южна Великобритания, днешен Норфолк. Предполага се, че Прасутаг е от онези британски предводители, сключили съюз с римляните и доброволно предоставили земите си по време на римското нахлуване и завладяване на Южна Британия.
Ицените запазват своята независимост до края на живота на своя владетел. В желанието си да подсигури тази самостоятелност, в завещанието си Прасутаг посочва като наследници на земите си далечния римски император по това време - Нерон, и двете си дъщери. С този жест на уважение и почит иценският вожд се надява да запази благополучието на семейството и съплеменниците си. Но не се получава така. [[quote:0]] След смъртта му земите, имуществото и хората му са третирани като военна плячка, което според някои тълкуватели на оставените от римския историк Тацит сведения е вследствие на виждания за окончателно премахване на всякаква остатъчна форма на самостоятелност на британците (политическа, имотна или религиозна) от римския управник на провинция Британия - Гай Севтоний Павлин. Будика и дъщерите й са изнасилени и публично бичувани. Ограбени, поругани и третирани като роби са и други семейства на иценски вождове.
Това провокира бунт, воден от Будика в 60-61 г.н.е., в който към ицените се присъедняват и триновантите. Заедно те унищожават Comlodunum (днешен Колчестър) - селище, което от владение на триновантите е превърнато в място за пенсионирани римски войници. Гневът на оскърбените британци е толкова свиреп, че легионерите, намиращи се в Колчестър, бягат уплашени към Галия, а развилнелите се въстаници рушат, палят и оскверняват светилища, гробища, статуи. Оцелели екземпляри на пострадали изображения от това време може да се видят в историческия музей на града.
Информираният за въстанието Гай Севтоний Павлин, който в това време унищожава друидското селище и храм на остров Мона, днешен Ангълси, тръгва към търговския римски център Londinium, днешен Лондон. Преценявайки, че срещу водените от Будика 100 000 бунтовници силите му няма да са достатъчни, Павлин изоставя Лондон. Селището е разрушено и изгорено от въстаниците заедно с Verulamium, днешен Сейнт Олбанс. В трите града загиват 70 000-80 000 римски войници, граждани и подкрепящи ги британци. Почти половин метър е пластът от пожара, причинен от Будика в Лондон. Император Нерон е толкова изплашен, че обмисля изтегляне на Рим от Британия. [[quote:1]] Подобно позорно изтегляне не е в плановете на амбициозния римски управник и стратег Павлин. Той свиква войска от 10 000 редовни и доброволни войници. Като място на битката някои сочат Мидланс, вероятно Mansetter, близо до Nuneaton. Други източници пък твърдят, че е Кинг Крос, Лондон, до църквата Стоу, Нортхемптъншир. Хората на Будика многократно превъзхождат римляните, но заедно с бойците са и каруците на техните семейства. Всички те, повярвали във възможната свобода и тръгнали след колесницата на впечатляващата с външността си кралица - висока, с кънтящ надалеч силен глас, дълга гъста коса от червени къдрици, стигаща до бедрата, и смразяващ поглед, нямат познания по стратегия и тактика и лесно попадат в подготвения от опитния военен капан.
Касапницата е безмилостна, загиват 80 000 британци, повечето от които жени и деца, римляните дават само 400 души в жертва. Будика и дъщерите й оцеляват. Според легендата жената, осмелила се да се противопостави на римското владичество и повела мъжете с думите, че ако те могат да живеят в робство, то тя ще победи или ще загине в битка, поглъща отрова и се самоубива заедно с децата си, за да не попаднат те живи в ръцете на врага. [[more]] Великолепна статуя на Будика може да видите в Лондон, на брега на река Темза. Това е едно от най-харесваните от мен неща в този град и предвид атеистично-феминистично-романтичната си нагласа съвсем фриволно ще си позволя да споделя едно от своите псевдо-историческо-психологически прозрения. Става въпрос за образа на страховитите вещици в християнската литература, подвластни на Дявола. Според мен червените им коси, силата, уменията и безстрашието са вдъхновени от архетипа на кралица Будика, стряскащ потомците на римските войници. Това, разбира се, е в рамките на шегата, но факт е, че светът на келтите е бил много по-отворен към женската свобода, но и че загива под маршируващия строй на римския ред. Това води до векове, в които на нас, момичетата, се е гледало като на втора ръка хора, вменявани са ни несъществуващи вини, поставяни сме в ограничаващи рамки, от които понякога самите ние се страхуваме да се измъкнем, сякаш не умеем да летим.
