Ретро

Краткият живот на Емили Бронте – момичето, което създало от нещастието изкуство

Тази година се навършиха 200 години от рождението на Емили Бронте.

Краткият живот на Емили Бронте – момичето, което създало от нещастието изкуство

Останала завинаги в историята на литературата с единствения си роман, Емили Бронте живее само 30 години и собствената й история е достойна за роман, не по-малко драматичен и интересен от „Брулени хълмове“.

Емили Джейн Бронте се ражда в семейство на родители с писателски талант и както и останалите деца в семейството наследява дарбата на майка си и баща си. Патрик Бронте е англикански свещеник, който пише стихове и разкази, а жена му Мария Бранеул е автор на религиозно-философски трактат. Двамата Бронте имали шест деца, от които най-дълго живее Шарлот – 38 години. Въпреки краткия си живот членовете на клана Бронте оставят след себе си литературно наследство, което може би няма аналог в историята поне от гледна точка на концентрация на дарби в рамките на едно поколение.

Емили била петото дете в семейството. Най-добрата й приятелка била по-малката й сестра Ан, заедно с която пишели истории за измислената от тях страна Гондал, докато по-голямата Шарлот и брат им Патрик си измислили свое място – Стъкленият град. Изобщо сътрудничеството и съперничеството между сестрите и брата Бронте е в основата на всички произведения, които всеки от тях създал.

Един ден Шарлот казала на сестрите си, че трябва да се пишат любовни романи, в които героинята да не е красива, а по-скоро грозновата, защото такива са читателките и такъв е животът.

Емили и Ан се присмели на тази идея и казали, че никой няма да чете подобна книга. За да им докаже правотата си, Шарлот действително написала такъв роман. Така се появила Джейн Еър.

Емили имала трудно детство и особен характер, тя била меланхолична и не страдала от излишен оптимизъм. За това имало доста причини. Емили загубила майка си едва тригодишна и за децата дошла да се грижи леля им, като три от сестрите – Мария, Елизабет и Шарлот, били изпратени да учат в частно училище. Техните кошмарни преживявания в тази институция са описани от


Шарлот в „Джейн Еър“. На шестгодишна възраст и Емили е изпратена в същото училище. Там двете й сестри Мария и Елизабет умират пред очите й от тиф.

Патрик Бронте направил всичко възможно да даде на четирите си оцелели деца възможно най-добро образование. Емили и сестрите й учели в частни училища в Англия, а след това и в Брюксел, знаели немски и френски и искали да направят собствено девическо училище, но не успели да съберат достатъчно деца в селцето Хауърт. Емили ненавиждала да напуска родния си край, през целия си живот извън ученето тя направила само едно кратко пътешествие до Йорк.

Шарлот, Емили и Ан непрекъснато спорели с брат си по темата за женската литература.

Според брат им Патрик жените не можели да пишат, а любовните романи изобщо не се смятали за литература. През 1846 г. трите сестри издали сборник със свои стихове, но под мъжки имена – Кърър, Елис и Актън Бел – всяка избрала псевдоним с първата буква от името си. Критиката отбелязала качествата на поетите и особено таланта на Елис – тоест Емили. Брат им Патрик трябвало да признае поражението си. Впрочем независимо от качествата на поезията, от сборника били продадени едва два екземпляра.

През 1847 г. Емили завършва първия си и единствен роман – „Брулени хълмове“. В тази мрачна и яростна книга са описани чувствата на целия й живот – разочарование, отчаяние, жажда за отмъщение за несправедливостите на света и в същото време чиста и светла обич. Същата година брат й умира от туберкулоза, тя самата се разболява и през 1848 г. умира, без да дочака успеха на своя единствен роман.

Тази година се навършиха 200 години от рождението на Емили Бронте – момичето, което създало от нещастието изкуство.