ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кристина и фантомът от операта

Един наистина приказен живот, превърнал се в история, която гледаме на сцената и до днес. Шведската певица Кристина Нилсон, която от бедно дете, пеещо по площадите, станала най-голямата оперна звезда на своето време, е прототип на едноименната героиня от "Фантомът от операта" на Гастон Льору. Мюзикълът на Андрю Лойд Уебър по този сюжет е най-успешната продукция на Бродуей за всички времена. Но преди този успех била историята на истинската Кристина.

През 1883 г. тя била поканена в САЩ да пее на откриването на "Метрополитън опера" в Ню Йорк.
Кристина Нилсон се родила през 1843 г. във ферма в Швеция в бедно селско семейство като най-малкото от седем деца. Още на осем години тя можела да свири на цигулка и пеела прекрасно. Заедно с братята си обикаляла кръчми, площади и панаири, за да помагат на семейството. Именно на един панаир я чул нейният първи покровител и бъдещ импресарио. По онова време Кристина била четиринайсетгодишна. Отначало тя се обучавала в родината си, но скоро заминала за Париж, където през 1860 г. се състоял дебютът й в ролята на Виолета от "Травиата" на Джузепе Верди. Успехът й бил абсолютен – веднага последвали покани за най-големите европейски оперни сцени.

Днес е трудно да си представим как във време без масови комуникации се разпространявала славата на известните артисти, но Кристина била истинска звезда. Тя се омъжила два пъти за много богати мъже. Първият й съпруг бил френски банкер, като венчавката била в Уестминстърското абатство, а вторият – испанският граф де Каса Миранда. През 1883 г. тя била поканена в САЩ да пее на откриването на "Метрополитън опера" в Ню Йорк в ролята на Маргарита във "Фауст" от Шарл Гуно. Това била една от коронните й роли и в нея тя била толкова изключителна, че по време на представление в Санкт Петербург, отваряйки сандъчето със скъпоценности на сцената, Кристина видяла, че фалшивите театрални бижута са сменени с истински такива – дар от руския цар и неговата съпруга. Обикновените зрители в операта на свой ред й подарили златен лавров венец, а руските студенти след представлението легнали пред нея като жив килим в знак на преклонение. Освен изумителния глас, Кристина имала и много ярко присъствие на сцената. Съвременниците й отбелязват нейния артистичен талант, красотата и пронизващите й сини очи. Кариерата й продължила четвърт век и след това тя решила да сложи край на турнетата с един последен безплатен концерт на балкона на стокхолмския "Гранд хотел". Петдесет хиляди души се събрали, за да я чуят, и в настъпилата безредица осемнайсет от тях били стъпкани до смърт. Кристина никога не забравила този инцидент, помагала щедро на семействата на жертвите и не пяла отново. Днес тялото й лежи в специално построен мавзолей, който е обект на поклонение за почитатели на операта от цял свят. Всъщност гласът й така и не бил записан и днес никой не го е чувал, но затова пък легендата е жива.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...