Британският крал Артур е символ на идеалния владетел и лидер. Толкова ярък символ, че вдъхновява и буди възхищение векове наред.
Според една от легендите Артур не е умрял, а само се е оттеглил на мистичния остров Авалон и ще се върне, когато народът му има нужда от него. Тази история вдъхновявала едни, но ужасявала други. Някои владетели на Великобритания в миналото се страхували, че тази легенда подкопава тяхното безапелационно място на трона, защото вечната надежда на народа, че най-великият владетел ще се върне, всъщност била измяна към тяхната роля на монарси. Други пък намирали упование в мисълта, че ако намерят останките на великия крал и ги притежават, ще притежават и онази мистична сила, с която Артур е властвал и водил народа си.
Каквито и да са били доводите, мнозина са търсели костите на Артур. А според най-разпространеното поверие Авалон е потънал отвъд мъглите на времето, но и днес е на същото място, където се издига градчето Гластънбъри.
Гластънбъри е свързано и с още по-интригуваща легенда. Според някои легендарното тамошно абатство е основано от самия Йосиф Ариматейски. Легендата разказва също, че когато той посетил за първи път най-западната част на Англия, с него пътувал младият Иисус, тогава още момче. Още по-смелите версии твърдят, че Иисус се бил върнал по тези земи, вече като мъж, за да бъде посветен в духовното учение на друидите. Според мнозина това е просто едно вълнуващо предание за онази епоха. Но има и такива, които смятали, че след кръстната смърт на Христа Йосиф се върнал, носейки свещената чаша от Тайната вечеря, в която попаднали капки от свещената кръв на Богочовека, и че тази чаша – Светият Граал, била скрита именно в Гластънбъри. Най-скъпият, могъщ и вдъхновяващ съсъд в християнския свят. Така двете велики легенди се слели в Гластънбъри.
Неслучайно именно там било заповядано да се търсят мощите на Артур. И според преданието през 1191 година при разкопки в абатството били открити камък и оловен кръст, на който пишело, че там е погребан прочутият крал Артур. На три метра под земята в дъбов ковчег били намерени костите на необичайно едър мъж и по-дребен скелет, който приели за женски. Както и къдрица руса коса, която се разпаднала на прах, когато един от монасите я взел в ръка. Според някои тази находка имала стойността на поличба, а според други това било просто начин да се привлекат поклонници. Мнозина твърдели, че гробът е фалшив и че историята за тъй наречените кралски останки не е нищо повече от измама на монасите.
Почти век по-късно костите били положени в черна мраморна гробница пред олтара на възстановената църква на манастира. Това бил златният период на абатството в Гластънбъри.[[more]]Години по-късно, когато Хенри VІІІ се обявява за глава на английската църква и започва да си присвоява манастирските съкровища, костите изчезват. Според една от теориите самият Кромуел ги добавил към своя лична колекция от свещени реликви, плячкосани от манастирите.
Според друга обаче, още когато алчните за богатства царедворци на Хенри VIII отворили мраморната гробница, костите вече били изчезнали. Някои разумно предположили, че просто монасите са ги извадили навреме, защото предусещали какво ще стане и ги заровили в друг, скрит гроб. Но имало и такива, които вярвали, че Артур просто се е върнал сред живите.
Именно на тази легенда е посветена и книгата на Фил Рикман „Костите от Авалон“, разказваща за търсенето на мистичните останки.
Още текстове на Бела можете да прочетете в блога й.
