ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Били Холидей: Музика с аромат на гардении

Тя е денят в дългите нощи, прекарани из нюйоркските клубове, където гласът й е внасял слънцето. Тя е жената с цвят на нощ и блестящо бяло цвете в косите, символизиращо нейната чистосърдечност, искреност и светла чувствителност... нейната по детски наивна прямота към света.

Тя е непокорното момиче и изисканата дама в едно. Нейната съдба е неразривно свързана с болката. Нейната музика рисува любовта, както трудно може да се повтори. Тя е Били Холидей.


Рекордно повишение на газа от 1 август
ОТ ГРАДА
12 авг 2022 | Общество

Рекордно повишение на газа от 1 август

Цената на газа скача с рекордните 60 %, след като Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди увеличението...

Когато още в детството животът я среща с най-мрачното си лице, със страданието, мизерията и омразата в очите на околните, някак естествено тя продължава да върви винаги на ръба, защото още като малка дълбоко в сърцето и съзнанието си губи всичко, преди да го спечели обратно. Такъв е животът на Лейди Дей – живот на крайностите, белязан от нерадостно детство.

В този глас е въплътена нейната силна сетивност, самотата и тъгата, както и бленуваната любов...
Още преди да навърши своето пълнолетие, Били понася ужасяващи травми – става жертва на изнасилване, а мизерията я принуждава да проституира, за да изхранва себе си и болната си майка (която също е проституирала и е лежала в затвора за това заедно с невръстната си дъщеря). Към това се добавя липсата на каквато и да е сигурност, крайната бедност и всевъзможни лишения, за да се оформи картината на първите съзнателни години от живота на Лейди Дей. Неслучайно той продължава в най-екстремната плоскост – с наркотици, алкохол и обвързване с неподходящи партньори, които я тормозят, малтретират и се държат унизително, изневеряват й и я използват заради парите. Животът на Били Холидей е постоянен бунт – както на сцената, така и зад кулисите. В нея има нещо екстремно, което я тласка към ръба, към провокацията в музиката и любовта. Не са малко свидетелствата, че Били е имала интимни връзки и с жени – отново израз на нейния непризнаващ обществените ограничения личен избор.

Спасението? Музиката. Тя придава смисъл на дните й още като дете. С гласовете на Луис Армстронг и Беси Смит Били бяга от тъжната реалност, намира утеха, упование и надежда. Всичко друго около нея е разрушително и изглежда единствената твърда почва под краката й е музиката... Докато веднъж сама не е решава да отиде в един от множеството клубове с музика на живо и да опита да си намери работа като певица. Така започва нейният личен музикален път. Следват множество концерти в различни клубове в Ню Йорк, турнета и колаборации с най-големите имена от онова време – Каунт Бейси, Луис Армстронг, Дюк Елингтън... И постепенно мекият й и въздействащ глас спечелва все по-многобройна публика.

В този глас е въплътена нейната силна сетивност, самотата и тъгата, както и бленуваната любов... Гласът на Били Холидей е глас на истината в музиката, защото звучи така, сякаш песните й са част от нейната плът и кръв. Такова присъствие и внушение се постигат само със сливането на тяло, душа и музика, с предаването на истории, които са лично изстрадани и преживени.

Лейди Дей има нелеката задача да се наложи и утвърди в свят, който не просто не приема хората с различен цвят на кожата за равни, но и дискриминира жените. Да бъде жена музикант на сцената, която е била запазена територия за мъжете, е друга житейска битка за нея.

Първият нюйоркски клуб, в който цветнокожи и бели имат еднакъв достъп и слушат заедно джаз, е Café Society. Тъкмо там Лейди Дей прави едно от най-впечатляващите изпълнения на Strange Fruit – песен, осъждаща сегрегацията, расизма и потъпкването на човешките права. През 30-те и 40-те години в САЩ линчуването на негри е ежедневие. Зловещата метафора в Strange Fruit оприличава телата на обесените на странни, безмълвни плодове, пропити с кръв. Дискриминацията и неравноправието на цветнокожите е навсякъде в САЩ по онова време. Самата Били има история за това. По време на турне в един от хотелите тя е помолена да не ползва асансьора, с който пътуват останалите гости, които "не са със същия цвят на кожата". Гневът и непримиримото възмущение на Били Холидей оживяват в нейните изпълнения на Strange Fruit.

Именно тази песен и силната неподправена неприязън на един полицай към чернокожите и към джаз музиката като символ на свободата в нейната многоликост и импровизационен характер стават предпоставка за превръщането на Били Холидей в жертва на полицейско преследване и шпионаж, които завършват с арестуването й за притежание на наркотици, последвано от престой в затвора. Излизайки на свобода на 16 март 1948 г., тя получава и съдебно ограничение – никой клуб в Ню Йорк, в който се сервира алкохол, няма право да я допуска. Само 11 дни по-късно обаче Били Холидей триумфира на сцената на Карнеги Хол и пее пред толкова препълнена зала, че се налага част от публиката да бъде настанена на самата сцена, непосредствено до музикантите.

Според спомените на близките й за този концерт Били била притеснена дали залата ще е достатъчно пълна и дали отношението на публиката няма да бъде осъдително – все пак джаз дивата току-що е излязла от затвора, а притежанието на наркотици е било сериозно престъпление. В началото на историческия концерт в Карнеги Хол Лейди Дей неволно се убожда, докато слага в косите си гардения, подарена от неин почитател. Въпреки стичащата се по лицето и роклята й кръв, Били Холидей не прекъсва изпълненията си и изнася един концерт, който и публиката, и медиите ще запомнят: 32 песни и три биса, след последния от които тя припада от изтощение. Друга любопитна страна на бунтарката Били Холидей е нейният цветист речник, включващ множество жаргонни и нецензурни фрази. От устата, изпяла някои от най-проникновените куплети за любовта, думи като "кучка" и "копеле" били похвала и знак, че някой й е близък и мил. Това разказват приятелите на Лейди Дей от спомените за срещите си с нея. Особено често се е случвало след концерт в гримьорната тя да "поздравява" по този начин музикантите за прекрасното им свирене и представяне на сцената...

За музиката Лейди Дей е готова на всичко. Нейното най-силно желание и блян е да пее и да бъде близо до музиката през цялото време. Неслучайно композициите и изпълненията й вдъхновяват десетки певци след нея и продължават да го правят до днес – един век след рождението й. Песни като Good Morning Heartache и God Bless The Child ще продължат да звучат в нови и нови аранжименти и варианти.

Save