ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Най-добре облечената жена на Лондон

Най-добре облечената жена на Лондон
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

От костюмите на Одри Хепбърн в „Моята прекрасна лейди“ до първите два сезона на „Имението Даунтън“ – копията от дрехите на лейди Хедър Феърбанк са неразделна част от историята на модата, макар че малцина помнят нейното име. Гардеробът й е изкупен изцяло от музея „Виктория и Албърт“ в Лондон – от обувките и чорапите до бельото – и в момента съставлява основната част от експозицията за модата от началото на ХХ век. Преди няколко години музеят й посвети цяла изложба и специална книга, наречена „Модата на висшето лондонско общество: 1905–1925 година. Гардеробът на лейди Хедър Феърбанк“.

Всъщност съдбата не била милостива към красивата Хедър Феърбанк. През 1926 година, нещастна, осиротяла и неомъжена, тя прибира в сандъци всичките си дрехи – над 400 рокли и безчет аксесоари, изпраща ги на склад и те седят там забравени до 1957 година, когато музеят „Виктория и Албърт“ ги изкупува от племенника й. След 1926 година Хедър живее бедно и умира в забвение, но бляскавата й младост завинаги е записана в историята на английската аристокрация.Родена през 1888 година в семейството на консервативен политик с много богато потекло и майка обедняла аристократка от стар и известен род, Хедър била представена в двора две години по-късно от приетото – тя била вече на 20 години. Роклите, с които дебютантките се представяли пред краля, се шиели по строг регламент, който се променял всеки сезон. Например, шлейфът на Хедър бил широк 2,70 метра и дълъг 3,60. Въпреки че дебютантките били облечени по едни и същи правила, красивата Хедър направила голямо впечатление още на първия си бал и на другия ден в пресата пишело за нея.

Тъй като била неомъжена, Хедър не можела да си купува дрехи в Париж – там ходели само омъжените дами, водени от съпрузите си.

Да се обличат добре било дълг на дамите от онова време – пред семейството и пред обществото. Гардеробът им бил огромен и свързан с редица условности, отдавна непознати за нас. Имало различни тоалети за сутрин, за разходка, за вечеря и за бал, като по време на сезона имало поне три бала на вечер – задължителни. Да се спазва мярка и добър вкус било много трудно, но Хедър Феърбанк нямала никакви проблеми с това – тя имала пословично безупречен вкус.

Тъй като била неомъжена, Хедър не можела да си купува дрехи в Париж – там ходели само омъжените дами, водени от съпрузите си. Затова тя разчитала изцяло на най-добрите лондонски модни къщи – Lucile, Mascotte, Redfern, Frederick Bosworth, Russell & Allen, Kate Reily. За неомъжените жени били забранени и диамантите – те можели да са само наследствени или подарък от съпруга, затова Хедър носела главно перли и много често брошки. Дрехите й били основно в различни нюанси на лилавото – този цвят й отивал много, освен това в началото на миналия век той бил знак за траур, а Хедър загубила баща си и братята си много рано. Силуетът на дрехите й бил по тогавашната парижка мода – с леко вдигната талия и надолу свободен, като корсетът й бил под гърдите, но стигал до бедрата, за да смалява фигурата оптически.

Не е известно точно какво се случило по време на първия сезон на Хедър, но в двора се носели какви ли не слухове и тя останала неомъжена завинаги. И тримата й братя починали за кратко време, а в онези години жената била напълно зависима от съпруга си или мъжете в семейството. Лейди Феърбанкс имала усет за мода, но не и за бизнес и загубила почти всичките си пари. Така се стигнало до онзи ден през 1926 година, в който тя опаковала гардероба си в сандъци. За да остане в историята с роклите си и със своя стил – вероятно не би имала нищо против.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...