Ретро

Най-добре облечената жена на Лондон

От костюмите на Одри Хепбърн в „Моята прекрасна лейди“ до първите два сезона на „Имението Даунтън“ – копията от дрехите на лейди Хедър Феърбанк са неразделна част от историята на модата, макар че малцина помнят нейното име

Най-добре облечената жена на Лондон

От костюмите на Одри Хепбърн в „Моята прекрасна лейди“ до първите два сезона на „Имението Даунтън“ – копията от дрехите на лейди Хедър Феърбанк са неразделна част от историята на модата, макар че малцина помнят нейното име. Гардеробът й е изкупен изцяло от музея „Виктория и Албърт“ в Лондон – от обувките и чорапите до бельото – и в момента съставлява основната част от експозицията за модата от началото на ХХ век. Преди няколко години музеят й посвети цяла изложба и специална книга, наречена „Модата на висшето лондонско общество: 1905–1925 година. Гардеробът на лейди Хедър Феърбанк“.

Всъщност съдбата не била милостива към красивата Хедър Феърбанк. През 1926 година, нещастна, осиротяла и неомъжена, тя прибира в сандъци всичките си дрехи – над 400 рокли и безчет аксесоари, изпраща ги на склад и те седят там забравени до 1957 година, когато музеят „Виктория и Албърт“ ги изкупува от племенника й. След 1926 година Хедър живее бедно и умира в забвение, но бляскавата й младост завинаги е записана в историята на английската аристокрация.[[more]]Родена през 1888 година в семейството на консервативен политик с много богато потекло и майка обедняла аристократка от стар и известен род, Хедър била представена в двора две години по-късно от приетото – тя била вече на 20 години. Роклите, с които дебютантките се представяли пред краля, се шиели по строг регламент, който се променял всеки сезон. Например, шлейфът на Хедър бил широк 2,70 метра и дълъг 3,60. Въпреки че дебютантките били облечени по едни и същи правила, красивата Хедър направила голямо впечатление още на първия си бал и на другия ден в пресата пишело за нея.

[[quote:0]]

Да се обличат добре било дълг на дамите от онова време – пред семейството и пред обществото. Гардеробът им бил огромен и свързан с редица условности, отдавна непознати за нас. Имало различни тоалети за сутрин, за разходка, за вечеря и за бал, като по време на сезона имало поне три бала на вечер – задължителни. Да се спазва мярка и добър вкус било много трудно, но Хедър Феърбанк нямала никакви проблеми с това – тя имала пословично безупречен вкус.

Тъй като била неомъжена, Хедър не можела да си купува дрехи в Париж – там ходели само омъжените дами, водени от съпрузите си. Затова тя разчитала изцяло на най-добрите лондонски модни къщи – Lucile, Mascotte, Redfern, Frederick Bosworth, Russell & Allen, Kate Reily. За неомъжените жени били забранени и диамантите – те можели да са само наследствени или подарък от съпруга, затова Хедър носела главно перли и много често брошки. Дрехите й били основно в различни нюанси на лилавото – този цвят й отивал много, освен това в началото на миналия век той бил знак за траур, а Хедър загубила баща си и братята си много рано. Силуетът на дрехите й бил по тогавашната парижка мода – с леко вдигната талия и надолу свободен, като корсетът й бил под гърдите, но стигал до бедрата, за да смалява фигурата оптически.

Не е известно точно какво се случило по време на първия сезон на Хедър, но в двора се носели какви ли не слухове и тя останала неомъжена завинаги. И тримата й братя починали за кратко време, а в онези години жената била напълно зависима от съпруга си или мъжете в семейството. Лейди Феърбанкс имала усет за мода, но не и за бизнес и загубила почти всичките си пари. Така се стигнало до онзи ден през 1926 година, в който тя опаковала гардероба си в сандъци. За да остане в историята с роклите си и със своя стил – вероятно не би имала нищо против.