ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ленард Коен – гласът на вечността

Ленард Коен – гласът на вечността

Снимка: Rolling Stone

Казват, че когато е на 35, гласът му звучи като на възрастен мъж. А на 82 звучи така, сякаш е безсмъртен. Зад тези думи се крие един неповторим тембър, който оживява отново дори след смъртта на твореца. Една негова мисъл се преражда в поезия, а после – и в музиката, която поне веднъж сме чували, без да знаем, че легендарният чувствен глас е негов. На Ленард Коен. Човекът, който възпя загубите, любовта, смъртта, войната, сексуалността, депресията и самотата по такъв начин, че тъгата да придобие собствена философия с особена притегателна сила. И наистина Коен е една „странстваща светлина“, както пее, която преминава през света само за да ни накара да преоткрием чувствата си.    

Ленард Коен е роден в Канада през 1934 г. и произхожда от ортодоксално еврейско семейство. Майка му, Маша Клоницки, е дъщеря на равин, а баща му, който умира, когато Ленард е деветгодишен, притежава голям магазин за облекла. Заради семейството си Коен не прекъсва връзките си с ортодоксалния юдаизъм. Сам твърди, че е възпитаван като потомък на първия първосвещеник Аарон. Но все пак отправя поглед и към будизма, заявявайки, че не търси нова религия. До девети клас учи в „Розлин“ – основно училище, а след това – в еврейско учебно заведение.  

Епохата, която оставя на света Ленард Коен, започва през 1948 г. Тогава той започва своето образование в сферата на музиката и поезията в Уестмаунтската гимназия. В онзи период голямо влияние му оказва поезията на Федерико Гарсия Лорка. Тогава е и първият му досег с акустичната китара и той създава кънтри-фолк група на име „Бъкскин Бойс“. Следват само възходи в света на музиката. Испански китарист го учи как да „изсвири няколко акорда от испанско фламенко“. Поредните съдбоносни акорди от музикалния живот на Коен. Заради тях преминава на класическа китара, а майка му е нестихващ източник на вдъхновение. Тя пее у дома и го придружава на сбирки, където музиката му е основен акцент.   През 1951 г. постъпва в университета "Макгил". Там става председател на студентското обединение за дебати. По-важно обаче е друго постижение – печели литературно състезание за две свои стихотворения. А през 1954 г. публикува творбите си в списание, за да може само след още две години да издаде и първата си стихосбирка. Тя е специална поради още една причина. Това е първата книга, издадена от поетичната поредица на "Макгил", и то само година след завършването му. 

Ленард Коен продължава да твори поезия и през по-голямата част от 60-те години на ХХ век. Тогава той вече е закупил къщата си на гръцкия остров Хидра. Предпочита да води живот на почти пълна самота, докато твори. В този свой период създава стихосбирката „Цветя за Хитлер“ и два романа – преведения и на български „Красиви неудачници“ и The Favourite Game, който съдържа множество натуралистични сексуални сцени и автобиографични елементи. След това се отдава предимно на музикалната си кариера, като спорадично издава и литературни творби. 

1967-а е годината, в която Коен се мести в Съедниените щати. Тогава изпитва разочарование от работата си на писател. За него литературното творчество е като „да бъдеш мечка, която заравя глава в кошер – болезнено е, но има сладост, не е красиво и е нелепо, но има нещо толкова неизбежно в процеса“. Една от първите песни, с които се прочува, е Suzanne. Самият той смята, че това дори не е песен. Докато Джуди Колинс го открива и започва да прави кавъри на песните му. Тя е и човекът, който го представя на телевизионната аудитория в свое шоу. Забелязан от Columbia Records и добил популярност, Коен издава първия си албум, озаглавен „Песните на Ленард Коен“. 

И още ... 

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...