Ретро

Ленард Коен – гласът на вечността

Кой е той?

Ленард Коен – гласът на вечността

Снимка: Rolling Stone

Казват, че когато е на 35, гласът му звучи като на възрастен мъж. А на 82 звучи така, сякаш е безсмъртен. Зад тези думи се крие един неповторим тембър, който оживява отново дори след смъртта на твореца. Една негова мисъл се преражда в поезия, а после – и в музиката, която поне веднъж сме чували, без да знаем, че легендарният чувствен глас е негов. На Ленард Коен. Човекът, който възпя загубите, любовта, смъртта, войната, сексуалността, депресията и самотата по такъв начин, че тъгата да придобие собствена философия с особена притегателна сила. И наистина Коен е една „странстваща светлина“, както пее, която преминава през света само за да ни накара да преоткрием чувствата си.    

Ленард Коен е роден в Канада през 1934 г. и произхожда от ортодоксално еврейско семейство. Майка му, Маша Клоницки, е дъщеря на равин, а баща му, който умира, когато Ленард е деветгодишен, притежава голям магазин за облекла. Заради семейството си Коен не прекъсва връзките си с ортодоксалния юдаизъм. Сам твърди, че е възпитаван като потомък на първия първосвещеник Аарон. Но все пак отправя поглед и към будизма, заявявайки, че не търси нова религия. До девети клас учи в „Розлин“ – основно училище, а след това – в еврейско учебно заведение.  

Епохата, която оставя на света Ленард Коен, започва през 1948 г. Тогава той започва своето образование в сферата на музиката и поезията в Уестмаунтската гимназия. В онзи период голямо влияние му оказва поезията на Федерико Гарсия Лорка. Тогава е и първият му досег с акустичната китара и той създава кънтри-фолк група на име „Бъкскин Бойс“. Следват само възходи в света на музиката. Испански китарист го учи как да „изсвири няколко акорда от испанско фламенко“. Поредните съдбоносни акорди от музикалния живот на Коен. Заради тях преминава на класическа китара, а майка му е нестихващ източник на вдъхновение. Тя пее у дома и го придружава на сбирки, където музиката му е основен акцент.   През 1951 г. постъпва в университета "Макгил". Там става председател на студентското обединение за дебати. По-важно обаче е друго постижение – печели литературно състезание за две свои стихотворения. А през 1954 г. публикува творбите си в списание, за да може само след още две години да издаде и първата си стихосбирка. Тя е специална поради още една причина. Това е първата книга, издадена от поетичната поредица на "Макгил", и то само година след завършването му. 

Ленард Коен продължава да твори поезия и през по-голямата част от 60-те години на ХХ век. Тогава той вече е закупил къщата си на гръцкия остров Хидра. Предпочита да води живот на почти пълна самота, докато твори. В този свой период създава стихосбирката „Цветя за Хитлер“ и два романа – преведения и на български „Красиви неудачници“ и The Favourite Game, който съдържа множество натуралистични сексуални сцени и автобиографични елементи. След това се отдава предимно на музикалната си кариера, като спорадично издава и литературни творби. 

1967-а е годината, в която Коен се мести в Съедниените щати. Тогава изпитва разочарование от работата си на писател. За него литературното творчество е като „да бъдеш мечка, която заравя глава в кошер – болезнено е, но има сладост, не е красиво и е нелепо, но има нещо толкова неизбежно в процеса“. Една от първите песни, с които се прочува, е Suzanne. Самият той смята, че това дори не е песен. Докато Джуди Колинс го открива и започва да прави кавъри на песните му. Тя е и човекът, който го представя на телевизионната аудитория в свое шоу. Забелязан от Columbia Records и добил популярност, Коен издава първия си албум, озаглавен „Песните на Ленард Коен“. 

И още ... 


Първото турне на изпълнителя става факт през 1970 г. Заради успеха си две години по-късно обикаля повторно Европа и Израел. В Израел прибягва до ЛСД, за да притъпи неприятното усещане от спектакъла, който не върви добре. Днешната си слава обаче придобива заради песента Hallelujah, която обичаме да слушаме в повече от 200 различни изпълнения. Успехът на песента не идва със самото ѝ издаване, а през 1991 г. заради кавър на Джон Кейл, използван десет години по-късно като част от саундтрака на „Шрек“. 

Още по-интересен е личният живот на твореца. От биография се разбира, че мениджърката на Коен, Кели Линч, е злоупотребявала със средствата му. Подозрения за това таи дъщеря му Лорка (кръстена на Федерико Гарсия Лорка). Финансовите злоупотреби наистина се оказват факт. При проверка на банковите си сметки Ленард разбира, че е платил с кредитната си карта сума в размер на 75 000 долара. Освен това всички негови пари в банковите сметки са липсвали. Проследявайки хронологията на събитията, певецът открива, че злоупотребите датират още от 1996 г., когато Линч започва да търгува с авторските му права. Присвоени са дори парите от пенсионните му фондове и сметките за благотворителност. 

Така през октомври 2005 г. Коен и Линч се озовават в съдебната зала, където година по-късно музикантът печели делото. Решено е да му бъдат възстановени 9 милиона долара. Но Линч пренебрегва делото и решението. Спекулира се, че Ленард Коен никога няма да получи своите пари. Въпреки препятствията успява да направи няколко турнета в периода 2008 – 2013 г. Също така издава още няколко албума, с които до голяма степен свързваме голяма част от творчеството му. Сред тях попадат Popular Problems и You Want It Darker (от 2016 г.), който е неговата своеобразна подготовка за смъртта. Умира едва няколко седмици след издаването на 14-тия си албум.

Непосредствено преди смъртта си Коен работи и по нов албум. В него са включени изцяло нови песни. Издадени са посмъртно на 22 ноември 2019 г. За появата им най-голям принос има синът на Коен – Адам, който също е музикант. Името на новия албум е Thanks for the Dance. Поместени са песни със заглавия Happens to the Heart – с търсена монотонност в гласа, посветена на любовта му към медитацията и стремежа към нирвана, и Moving On – препратка към любовната му връзка с Мариане Илен, която среща на гръцкия остров. А преди дни някои от първите му албуми бяха разпространени повторно в YouTube. Така Ленард Коен е увековечен дори след смъртта си, а тембърът му ще предизвиква урагани от емоции още дълги години. Творчеството му пък няма да може да бъде побрано подробно в никой учебник по история. Защото той е вечен. 

 

Разбрахте ли, че "Ролинг Стоунс" преиздават свой легендарен албум?