Къщата на Яворов и Лора на ул. "Раковски" 136 все още пази спомена за тях. В притихналите стаи със стари мебели, с техните вещи, всичко тъне в полумрак и е вехто и тайнствено. Когато бях дете, майка ми често ни водеше там, мен и сестра ми, и всички посетители задаваха един и същи въпрос: "Той ли я е убил или тя сама?". Уредничката на музея неизменно отговаряше: "Кажете ми наизуст едно стихотворение на Яворов от начало до край и ще ви отговоря". Никога не чух отговора на този въпрос. Затова, преди да продължим, нека си припомним едно от най-прекрасните стихотворения в българската любовна лирика – първото, което Яворов написва за Лора, в деня на запознанството им:
На Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
Драгалевски мънастир, Август 1906
В живота на Лора Каравелова има толкова много събития, силни чувства, бурни емоции, интересни личности, сложни взаимоотношения, внезапни обрати, че ехото им не заглъхва повече от век. Всъщност тази красива и чувствителна жена умира едва на 27 години.
Лора се ражда на 8 ноември 1886 г. и е третата дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови. Родителите й имат трудна съдба, която ги води от благополучие, когато баща й е министър-председател и регент, до отчаяние и бедност, когато след убийството на Христо Белчев е хвърлен в Черната джамия. Тази несигурност белязва детството на Лора и по-късно тя често свързва мрачните си настроения с ранните си години. Екатерина е добре образована и много активна жена, така че отглеждането на децата е поверено на слугините и на баща им, към когото и Виола, и Лора са силно привързани. Петко Каравелов умира, когато Лора е още в гимназията, и това завинаги я променя – тя започва още от тази ранна възраст много да мисли и говори за смъртта, а в мъжете търси идеал, който да замести баща й, когото тя обича страстно. [[quote:1]]Останала рано вдовица, Екатерина Каравелова разпродава голяма част от имуществото си, за да преживява, но това не я спира да даде на дъщерите си най-доброто възможно образование. Лора е изпратена в Париж, в католически пансион. Там тя намира покой и възможност спокойно да мисли над въпросите за съдбата и смъртта, които силно я вълнуват. Приема католицизма и дори обмисля да стане монахиня. Властната й майка обаче има други планове.
Когато Лора се завръща от Франция, за нея вече е избран подходящ съпруг – д-р Иван Дренков, син на богат габровски търговец. Въпреки блестящото си образование и добро потекло той е обикновен човек, със слабост към картите и ориенталска представа за семейството – мястото на жената е у дома с децата. Лора се съпротивлява на този брак с всичка сила. Преди сватбата тя прави нечуван с дързостта си отит да избяга с женен мъж – дипломатът Петър Нейков. В него Лора вижда сродна душа, мъж с богата култура и, най-важното, гледащ на нея като на равностоен другар, събеседник и партньор. Бягството е разкрито и Лора е върната в дома си. Такива са суровите правила на времето.
Тогава се случва и първата среща на Яворов и Лора – по време на един излет до Драгалевския манастир. Лора знае наизуст стиховете му, но никога не го е виждала. През целия ден е весела и прави всичко възможно да му се хареса. Симпатията е взаимна, но съдбата ги разделя. Скоро след тази среща Яворов публикува в списание "Мисъл" стихотворение, наречено "Стон". По-късно той променя името "На Лора" и го датира.
Събитията нататък са известни. Онова, което впечатлява, е душевната сила и упоритост на Лора – качества, които тя е наследила от родителите си. Макар и да изпада в тежки пристъпи на меланхолия и отчаяние, тя упорито се опитва да гради сама съдбата си, да следва своя път и да не се подчинява на условностите и хорското мнение. Това и днес е трудно, а по онова време е абсолютно немислимо. [[quote:0]]Ето и хронологията: През 1907 г. се омъжва за Иван Дренков и демонстративно си хвърля булото в деня на сватбата. Прекарва много време далеч от дома (семейството й живее в Русе) и стои в София, активно участвайки в светския живот. През 1909 г. е избрана от журналистическото дружество за една от трите най-красиви жени на София. Не желае детето на нелюбимия мъж и пие хинин, скача от масата, прави всичко възможно да се отърве от плода. Скоро след раждането изоставя бебето и напуска България, отива в Лондон, а след това в Париж, за да чака развода си.
Тук започва голямата любов на Яворов и Лора. Знае се, че тя е преследвала поета упорито – това личи и от писмата им. Първата им среща е на гроба на Мина в Биянкур. Яворов дори не поглежда натрапницата. "Почти не те познавам, а те обичам", му пише Лора. В нея има толкова любов, че й се струва немислимо да не е взаимна. "Аз искам много – искам всичко или нищо", му пише тя. В страстта към Яворов е събрано всичко, което Лора е и за което се бори в живота си – любовта й към изкуството, мечтата й да е обичана и да се грижи за мъж, достоен за чувствата й, надеждата някой да я покровителства и спаси от самотата и меланхолията, щастието да е част от обществото на най-добрите поети и писатели на времето. Но най-важното е, че Яворов има само нея – зад него не стоят произход, кариера и пари. И Лора иска това да остане така, ревността й е страшна. Да е близо до него е най-важно на света. [[more]]Едва през 1912 г. получава развод, с условието две години да остане в безбрачие, но подкупва един свещеник и през септември същата година става съпруга на Яворов. Само шест дни по-късно той заминава начело на чета в Македония. Семейният живот не донася на Лора нито мир, нито спокойствие. Прекалено влюбена, подозрителна и обсебваща е тя, а трудните характери винаги имат труден живот. След един особено шумен скандал, на 29 ноември 1913 г., Лора се прострелва в сърцето, след нея и Яворов, който, за нещастие, оцелява.
Погребението на Лора е едно от най-големите събития на София. Целият град се стича в църквата, за да я види – гримирана и фризирана от най-добрия фризьор на София – трагична жертва на любовта. Не присъстват само майка й, която е в чужбина, Яворов, който е в болница, и синът й, защото е още невръстен. Така животът на Лора завършва трагично, както е минал – жадуваща за любовта на липсващите близки и обградена от хорската мълва.
Остава споменът за тази необикновена жена, която сама избрала началото и края на своята мъчителна любов. И стиховете за нея…
