ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Богът на шифона

За какво си мислите когато гледате тази картина? За това кой е моделът (Жозефина, съпругата на Наполеон) или кой е художникът, докато всъщност голяма част от кралското излъчване на този портрет се дължи на тоалета на Жозефина, дело на любимия й дизайнер Луи Иполит Лероа. И ако по същото време Роза Бертен била наричана "министър на модата" с доза ирония, то Луи Иполит напълно сериозно носел титлата "бог на шифона", защото в професията си той бил ненадминат.

Смята се, че знаменитият дизайнер и шивач е роден през 1763 г. в Париж в семейството на сценичен работник в операта. Именно зад кулисите малкият Луи Иполит бил очарован от костюмите и преобразяването на актьорите и кариерата му била предопределена. Първата му професия била перукер и като такъв той бил толкова добър, че скоро стигнал и до кралския дворец и правел перуките на самата Мария Антоанета.

Парижани предпочитали да получат писмо за изневяра на съпругата си, отколкото сметка от салона на Лероа.
Дошла революцията и светът на аристокрацията и лукса изчезнал. Лероа не можел да се примири с новите правила и продължавал да ходи облечен в най-разкошни дрехи и перуки, за което веднъж едва не попаднал в затвора.

Един ден го поканили на заседание на Конвента. Задачата, която му възложили, била точно като за него – да измисли костюма на новата епоха. Отначало Лероа работел според поръчката – моделите му били семпли в подходящите "революционни" цветове. След преврата обаче той се развихрил отново. На мода дошли псевдо античните рокли с висока талия, изработени от много тънък шифон, най-често бял. Луи Иполит бил абсолютно ненадминат в това да измисля декорации и аксесоари към семплите бели рокли на клиентките си. Твърдяло се, че нито един негов модел не се повтаря със следващия. В края на 90-те години Лероа имал свой салон на улица "Ришельо". В него той приемал клиентките си, които ставали все по-многобройни. Лероа бил честолюбив и амбициозен, така че не търпял конкуренция и по един или друг начин, често не съвсем почтени, примамвал и клиентите на другите шивачи. В неговия салон можело да се купи абсолютно всичко – от рокли до всякакви аксесоари, изработени красиво и прецизно. Легендите разказват, че парижани по онова време предпочитали да получат писмо за изневяра на съпругата си, отколкото сметка от салона на Лероа – такива били неговите цени.

Разбира се, любимата клиентка на Лероа била императрицата. Тя била и лична негова приятелка и се съветвала за цялостния си стил и гардероб. Дори когато Наполеон се разделил с Жозефина и Луи Иполит станал придворен шивач на новата императрица, той продължил да посещава Жозефина и да работи за нея. Освен това сред стотиците клиентки на салон "Лероа" имало принцеси и благороднички от всички европейски династии.

Минали години и моделите на Луи Иполит Лероа излезли от мода. Той се пенсионирал и през 1829 г. починал забравен. Но многобройните портрети на Жозефина и другите му клиентки и до днес възхищават ценителите на красивото и са свидетелство за майсторството на бога на шифона.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...