ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Любов, страст и бельо – животът на лейди Люсил Гордън

Любов, страст и бельо – животът на лейди Люсил Гордън
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Жената трябва да бъде привлекателна и сексапилна – лейди Люсил Гордън не само вярвала в това, но и била първата, която започнала да произвежда луксозно дантелено бельо и се прочула със своите прекрасни нощници и халати. Това се случило в края на ХІХ-ти век – Люсил променила представата за бельото от практично към изкусително.

В наше време Люсил Гордън би била пример за успешна бизнес дама и жена с изключителен късмет. Преди век и половина животът й бил абсолютно чудо. Днес за нея знаят само изкушените от историята на модата, защото на Люсил дължим не само луксозното бельо, тя първа в света започнала да организира модни ревюта и създала професионалните модели.

Люси-Кристияна Съдърланд се родила през 1863 година и имала дълъг и необикновен живот. Тя станала първата световноизвестна английска дизайнерка. Модната й къща „Люсил“ имала филиали в Париж, Ню Йорк и Чикаго. Но преди това, типично за времето си, тя се омъжила млада и имала нещастен брак с неверен мъж. Скандално за 1890 година, но Люсил поискала развод. Започнала да шие, за да изхранва себе си и детето си, но имала вкус и търговски усет и бързо станала популярна. За втория си съпруг – граф Космо Даф Гордън, тя се омъжила по любов, като успяла и богата дама.Люсил била жена, която шиела за жени. Тя вярвала, че роклята трябва да отразява характера на собственичката си, че жената трябва да се чувства добре в дрехите си. На своите рокли Люсил давала вълнуващи имена. За първи път тя започнала да организира модни ревюта, на които идвали само гости с покани, свирел оркестър, имало чай и сладки, а специално обучени момичета демонстрирали тоалетите на подиум.

Киното било още в зората си, актьорите се снимали със собствените си дрехи, но лейди Гордън видяла потенциала на това изкуство и създавала костюмите на актрисите от онова време, например за Мери Пикфорд. Люсил правела и театрални костюми, а шапката на прочутата Лили Елси от "Веселата вдовица“ станала най-копираната шапка в Лондон.

Семейство Гордън били сред оцелелите при потъването на „Титаник“, където пътували под фалшивото име Морган. Те били в злополучната спасителна лодка с дванайсет човека от първа класа и екипажа и се твърдяло, че именно граф Гордън подкупил екипажа, за да не се върнат и да вземат още хора на лодката. Заради този епизод Люсил е героиня във всички екранизации за „Титаник“, включително и във филма на Джеймс Камерън.

Всъщност в младостта си Люсил оцеляла при потъването на кораба, с който пристигала от Канада със сестра си, а като по-възрастна поради болест не успяла да се качи на „Луизиана“ и часове след това немско торпедо потопило кораба. Люсил определено имала късмет.

След Първата световна война Люсил престанала да се занимава с мода. Тя вече била известно име и се възползвала от това – имала колонки за мода в списания и вестници, продавала името си за масови колекции дрехи и дори за дизайн на автомобили! Днес се твърди, че Валентино Гаравани пръв е започнал да продава лицензи с името си, но очевидно не е така. Първа била лейди Люсил Гордън – една необикновена жена, чиито дрехи отдавна са част от експозициите за история на модата по света, а за живота й се пишат книги, една от които се казва „Любов, страст и бельо“ – най-важното за една жена. И не само според Люсил.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...