Ретро

Мадам Тюсо - една история от восък

Ретро

Мадам Тюсо - една история от восък

Восъчна фигура на Мадам Тюсо в музея в Берлин. Изобразена е как работи върху скултурата на Бенджамин Франклин.<br /> <br /> Снимка:&nbsp;Madame Tussauds Berlin

Ако обичате да пътувате, със сигурност сте посещавали поне един от музеите на Мадам Тюсо. Има ги буквално в целия свят – в Лондон е основна забележителност, а негови клонове има на 4 от 7-те континента – по 7 в Европа и САЩ, цели 9 в Азия и още един в Австралия.

И макар всички да сме чували за восъчните фигури, които се приближават максимално до най-известните музиканти, актьори, политици, учени и т.н., малцина знаят каква е историята на Мадам Тюсо, която ражда идеята за необичайните музеи.

Мария Гросхолц, която днес познаваме като Мадам Тюсо, се ражда на 1 декември през далечната 1761 г. в Страсбург, Франция. Баща й е войник и умира 2 месеца преди раждането й, а майка й започва работа като икономка в дома на д-р Филипе Курциус в Берня. Скоро двете заживяват в дома на швейцарския лекар.

Д-р Курциус запалва любопитството на малката Мари по скулптирането. Самият той изработва малки восъчни фигурки, за да илюстрира човешката анатомия и да си помага в работата. Постепенно започва да създава портрети, а по-късно и цели човешки фигури. Решава да се отдаде на изкуството, затова зарязва медицината и заминава за Париж, а Мари и майка й го следват.

Това дава началото и на първите творби от восък – д-р Курциус бързо набира популярност сред френските аристократи и високопоставени особени започват да посещават дома му, за да им направи фигури. Мари пък се превръща в негов асистент и прави първите си стъпки в занаята, който по-късно ще я превърне в легенда.

Младата девойка създава първата си восъчна фигура през 1778 г., когато е едва на 17. Тя е на самия Жан-Жак Русо. По-късно моделира други известни личности като Волтер и Бенджамин Франклин. От 1780 до 1789 г. преподава изкуство на сестрата на Луи XVI и толкова се сближава с кралското семейство, че получава покана да заживее в двореца Версай.

Близките й отношения с кралския двор обаче по-късно застрашават живота й – по време на Френската революция е арестувана и осъдена на смърт, но високопоставени французи се застъпват за живота й и твърдят, че е нужна на Франция заради таланта си. Наета е да изработва т.н. „маски на смъртта“ – отливки на главите, отрязани на гилотината. Мари е принудена да търси сред труповете главите на най-изтъкнатите представители на френската аристокрация, които доскоро са й били приятели. После изработва маските, които се разнасят по улиците на Париж като символ на революцията и нейния успех.

През 1794 г. д-р Курциус умира и й завещава всичките си творения. На следващата година тя се жени за Франсоа Тюсо и придобива фамилията, с която е известна и до днес, макар да слага край на брака си 7 години по-късно. След раздялата със съпруга си, Мари Тюсо започва да обикаля Европа и да прави изложби с нейните фигури и тези на д-р Курциус. През 1831 г. наема и помещение в Лондон, което дава началото на Музея на Мадам Тюсо. След смъртта й през 1850 г. наемът на помещението поскъпва драстично, затова внукът й мести цялото творчество на Тюсо на Marylebone Road, където музеят се помещава и до днес.

 

Как биха изглеждали Мона Лиза и Клеопатра днес?