ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Марлене Дитрих и Роми Шнайдер – едно специално приятелство

Марлене Дитрих и Роми Шнайдер – едно специално приятелство

Снимки: Barry Feinstein, flickr

Разказвали сме любовните им истории, вдъхновявали са ни със стила си и сме гледали филмите им. Две немскоговорящи звезди, които намират пътя една към друга в Париж. Въпреки 37-годишната разлика във възрастта им, защото Марлене Дитрих е родена през 1901 година в Берлин, а Роми Шнайдер - във Виена през 1938 година. Отвъд родините си, отвъд камерите и светлините на прожекторите, тези две момичета създават едно специално приятелство, за което се знае твърде малко. За него обаче разказва френската журналистка Сара Бриан в биографична книга, посветена на Роми Шнайдер. Тя върви по нейните стъпки - от родното й място до парижкия апартамент, където прекарва последните си часове, среща се с нейни приятели, колеги и дори със самия Ален Делон, който след дълго време говори за жената, която някога толкова много е обичал.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от Romy Schneider (@_romy_schneider_)

Именно заради него Роми Шнайдер се премества в Париж през 50-те години, а Марлене Дитрих вече живеела там от няколко години. Бриан разказва, че по-младата актриса припознала в Марлене своята майка – Магда. Освен това можели да си говорят на родния език и чрез разказите да се връщат на местата, на които са израснали. Донякъде и двете са избягали от тях. Марлене заради диктаторския режим на Хитлер, а Роми, за да се раздели с образа на най-известната си героиня – императрица Сиси. Сближаването между двете актриси се дължи до голяма степен и на общата им ненавист към нацистите. През годините всяка по свой начин се дистанцира от родната си страна. Болката, която преживява Шнайдер след раздялата с Делон още повече ги сближава и именно в апартамента на Дитрих младата актриса се опитва да събере парчетата от разбитото си сърце. Тя не само е загубила своя любим, не само не намира смисъл от живота си в Париж, но и кариерата й на актриса не върви.

Дитрих пък се е оттеглила във френската столица след като през 1975 година пада на сцената по време на представление в Сидни и счупва бедрената си кост. На следващата година губи и своя съпруг, а последната й филмова изява е в Just a Gigolo през 1978-а. Именно в апартамента в Париж прекарва последните години от живота си, а в него са допускани само най-близки хора и приятели. Сред тях, разбира се, е и Роми Шнайдер.

В един момент обаче посещенията спират, но връзката им продължава чрез писма, като отново си пишат на немски. Двете си разменят и книги, много книги, а в ролята на посредник става радиоводещият Луи Бозон. Той е изненадан от количеството пакети, които Марлене изпраща на Роми, но по-късно се оказва, че между страниците Дитрих е изпращала на по-младата си приятелка успокоителни лекарства. Шнайдер се пристрастява към тях, особено след смъртта на сина си Дейвид, когато тотално се срива психически. На 43 години тя умира в апартамента си в 7-ми район на 29 май 1982 г. Десет години по-късно Марлен Дитрих умира в апартамента си в 16-ти район на 6 май 1992 г., на 90-годишна възраст.

 

Роми Шнайдер и Ален Делон – разказана любов

 

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...