ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мерилин Стафърд и изкуството да снимаш модел

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Като всяка жена, и тази е останала малко в сянка за историята. Мерилин Стафърд е имала огромна кариера и се радва на голямо уважение, изложби и издания сред запознатите до ден днешен, но Google не е особено щедър към живота и творчеството й. А те са били забележителни. И дори изключителни.

На 23 години тя е направила първата си снимка и това е един от най-разпознаваемите портрети на Албърт Айнщайн. Кръстосвала е бременна в шестия месец бежанските лагери в Тунис и Алжир, за да отрази трагедията на Алжирската война, документирала е живота в Бейрут през 60-те. В модата Мерилин е сред първите, които изваждат моделите от бляскавата среда на богаташките салони с кристални полилеи, за да ги снима на улицата, сред хората. 

Мерилин, която е родена през 1925 г. в Кливланд, първо е пробвала да намери реализация като актриса в Ню Йорк.

През 1948 г. обаче снимала известния портрет на Айнщайн за свои приятели, които подготвяли документален филм за него. Това предначертало и бъдещето й.

В началото започнала да трупа опит в студиото на италианския моден фотограф Франческо Скавуло, а през декември 1948 г. заминала за Париж, където си намерила работа като певица в клуб на "Шанз-Елизе". Там срещнала не кого да е, а Робърт Капа, един от най-големите фотожурналисти на XX век, а след това се запознала и с Анри Бресон-Картие, другата голяма икона на фотографията от втората половина на века. Те именно я окуражили да експериментира с това, което днес наричаме street photography и да използва фотографията си, за да разказва истории. Приятелския си кръг в Париж Мерилин разширила с личности като Едит Пиаф и Бинг Крозби.

Нейната работа като моден фотограф започнала през 50-те в Париж и Лондон. Самата тя не могла да използва много от опита при Скавуло, който снимал модни каталози в студио, бързо и на конвейер. Работата си там описвала като "Вдигах му щипките".

"Работата ми... моделите трябваше да облекат дрехите, които не им ставаха съвсем точно, и ги понамествахме като ги защипвахме с щипки отзад. И разбира се, когато трябваше да ги снимат, момичетата трябваше да поемат дълбоко дъх, което водеше до това, щипките да се разхвърчават навред, и понеже бях асистент от най-долното ниво, аз трябваше бързо да ги събера от земята. Наистина научих много за студийната фотография там, но знаех, че искам да изляза навън и да снимам живота на хората." 

Chanel, Christian Dior, Givenchy били сред първите, които се престрашили да извадят колекциите haute couture от затворената луксозна среда и да ги представят на улицата, за което се доверили на Мерилин.

Така се случило нещо революционно – хората можели да видят не само една ужасно скъпа дреха в по-жива среда, но и модели, които изглеждат по-естествено (за тогавашните стандарти). Последвали и колекции на къщи, занимаващи се с конфекция и така Мерилин Стафърд направила една малка крачка за фотографията, но гигантска за модата, като балансирала между собственото си увлечение по стрийт фотографията и модата. С което променила всичко.

В края на 60-те Мерилин Стафърд открила собствена малка агенция за отразяване на модните ревюта pret-а-porte и haute couture в Лондон, Рим, Париж, Милано и Ню Йорк за Harper's/Queen и Observer и снимала колекциите на дизайнери като Biba и Jean Muir.

Работата си продължила до 80-те години, като няма начин да не сте виждали този портрет на Туиги, която била сред любимите й модели

А портретът на Айнщайн, откъдето започнало всичко? Ето го, демонстриран от самата нея:

 

И след Мерилин, знаете ли коя е Вивиан?

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.