Митове, свързани със Слънцето
След като Уран (Небето) става господар на света, той се оженва за богинята на земята Гея. От тях се раждат титаните – шест дъщери и шестима синове – могъщи и страховити богове. Един от титаните, Хиперион, се сродява с Гея, от брака им се раждат три деца – Хелиос (Слънцето), Селена (Луната) и Еос (Зората). Богът-Слънце има златен дворец далеч на изток, на края на Земята.
Всяка сутрин златната Еос (Зората), отваря златистите порти, а от тях на път поема Хелиос с колесницата си, също от злато, теглена от четири бели коня. Хелиос умело управлява впряга, застанал прав, той здраво държи юздите. Целият блести в ослепителна светлина, увенчан с лъчезарен венец на главата. Лъчите му огряват най-напред високите планински върхове, а след това цялата разцъфнала земя.
Хелиос дава живот, топлина и светлина.
След като достигне най-високата небесна точка, богът Слънце започва да се спуска с колесницата си към западния край на Земята. Там, във водите на Океана, го чака златна ладия. С нейна помощ Хелиос и колесницата му се понасят по подземната река на изток, към златния дворец. Там той прекарва нощта. До следващата сутрин. Тогава пак полита към небето, облян с животворна светлина.
Митове, свързани с Луната
Друга дъщеря на Хиперион и богинята Гея е Селена (Луната). Когато богинята на нощта Нукта намята черното си наметало над земята, тъмнина завладява света. Само звездите трепкат на нощния небосклон, но зракът им не достига до тъмната земя. Тогава на изток се показва сияние... На хоризонта се задава богинята Селена. И тя като Хелиос се носи на колесница, но червено-златиста, теглена от витороги бикове. Носи златиста дреха и лунен сърп на главата. Богинята-луна гони нощния мрак.
След дългия път по небосклона Селена се спуска с колесницата си в дълбока пещера в планината Латъм в Кария. Там лежи синът на върховния бог Зевс – красивият Ендимион. Богинята Селена е влюбена в него, но той е орисан на вечна дрямка и никога не се събужда. Селена скърби за него, милва го, шепти му нежни слова, но напразно – той спи. Затова богинята-луна винаги е тъжна, с посърнала светлина тя свети за своя възлюбен.
Митове, свързани с планетите и техните спътници
Меркурий
Планетата Меркурий още в древността привлича астрономите със своето бързо движение по небосклона. Тя е наречена с римското име на древногръцкия бог Хермес. Той е много бърз, вестител на боговете, носи крилати сандали, шапка с криле и жезъл в ръка.
Хермес е бог на пътниците, покровителства ги и ги отвежда при тяхната смърт в подземното царство на Хадес (Плутон). Освен това е бог-покровител на търговията, изнамира азбуката, числата и предава познанията си на хората. Почитан е като бог на красноречието, но и на измамата. Той е ловък, хитър и пакостлив. Никой не може да се надбягва с него.
Венера
Най-яркото небесно тяло на небосвода след Слънцето и Луната е планетата Венера. Тя вероятно е първата звезда, която хората опознават сред сестрите й – със силния си блясък тя ги привлича, сутрин преди изгрева като Зорницата, или пък вечер след залеза – като Вечерницата. Сиянието на тази звезда й придава тайнствена красота, която още древните римляни оценяват, наричайки я Венера (на гръцки Афродита), богинята на красотата и любовта.
Според древногръцката митология Афродита е дъщеря на Зевс и на океанидата Диона. Според друга версия тя е дъщеря на Уран (Небето), родена е от бялата като сняг пяна на морските вълни, недалеч от остров Китера. Току-що родена, тя е подхваната от лек ветрец, който я отнася на остров Кипър. Там младите хора я обличат в разкошна златиста дреха и слагат на главата й венец от свежи цветя. Заобиколена от своите спътници, хорите и харитите, богинята блести със своята хубост. Нейният син – малкият Ерос, отвежда богинята на Олимп, където боговете й отреждат подобаващо място. Оттам вечно младата и най-красива богиня Афродита властва над света...
Зевс знае, че синът на Афродита със своя лък вечно ще буди в сърцата на хората страдания; затова решава да го умъртви. Но Афродита го скрива в непроходими гори. Там го откърмят две лъвици. Ерос пораства и започва да изпраща своите стрели към хората и боговете. Щом стрелата му прониже сърцата, избликва любов, но тя носи и страдания и мъка. Неведнъж Ерос пронизва Зевс, господаря на Небето, и му причинява беди след неговите похождения. Никой не може да се защити от винаги улучващото момче. По своя източен произход Афродита е близка и даже се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Афродита е и основната причина да започне Троянската война. И не само защото именно тя предлага Хубавата Елена на Парис, а и защото разпалва любовта му към нея. Нейна специалност е любовта, но не и романтиката. Тя по-скоро владее разпалването на похотта и ирационалната човешка страст.
Аналогът на Афродита е римската богиня Венера, богиня на пролетта, а по-късно на красотата, любовта и живота. Тя е съпруга на бог Вулкан и майка на Амур. Изневерява му с бог Марс и с простосмъртни хора – Адонис, Анхиз (бащата на Еней) и още много други.
Марс
Кървавочервена, тази планета още в древността е наречена Марс на римския бог на войната, или Арес, древногръцкия бог-воин. Бог Арес, син на Зевс и Хера, обича само войната, кръвопролитията и жестоките битки. Въоръжен с меч, щит и шлем, той се появява в разгара на най-големите битки на древността. Убива безразборно и кръвожадно. Затова никой не го обича. Най-голям негов враг е богинята на мъдростта Атина Палада. Тя го побеждава със спокойствие, сила и мъдрост. Планетата Марс има два спътника, наречени Фобос (Страх) и Деймос (Ужас). Те са синове на Арес и го следват в битките.
Юпитер
Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Наречена е така, защото навява същото страхопочитание, което и римският бог Юпитер или древногръцкият Зевс, Царят на боговете. Легендата гласи, че Кронос, бащата на Зевс, се страхувал, че неговите деца ще му отнемат властта над Всемира, която той отнема от своя баща Уран. Затова кара съпругата си Рея да води при него децата му след всяко раждане. Той поглъща новородените – така в ненаситната му паст изчезват пет негови отрочета (боговете Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон). Но Рея решава да не дава последното си дете на алчния Кронос. Скрива го в една пещера на остров Крит, а дава на мъжа си камък, увит в пелени.[[more]]Детето на Рея е наречено Зевс и той расте, гледан от морските нимфи, хранен от козата Амалтея с мляко. След време придобива чутовна мощ и сила и с помощта на сторъките великани побеждава и сваля от власт баща си Кронос.
Около планетата Юпитер обикалят 14 спътника. Само първите пет имат имена, а останалите са номерирани с римски цифри. Имената на спътниците са: Йо, Европа, Ганимед, Калисто, Амалтея, които са свързани с римската, респективно с древногръцката митология. Спътниците от VІ до ХІV номер не са именувани от своите откриватели; те са единствените небесни тела в нашата галактика, които нямат име.
Сатурн
Със своето бавно, величествено движение по небосклона тази планета си заслужава името Сатурн – така римляните наричали Кронос, бащата на Зевс.
След брака между Уран и Гея се раждат дванадесетте титани (шестима синове и шест дъщери). Освен тях Гея ражда и циклопите, но Уран ги намразва и ги хвърля в мрачния Тартар. Гея страда и увещава децата си до отхвърлят властта на Уран. Само Кронос въстава и успява да вземе властта над света. Планетата Сатурн има десет спътника, но те са номерирани по реда на отдалечеността си от планетата, не по реда на откриване. Това са: Титан, Япет, Мимас, Енцелад, Рея, Диона, Тетида, Хиперион, Феба, Янус.
Уран
Планетата е невидима с невъоръжено око, открита е едва през ХVІІІ в. Кръстена е на безкрайното синьо Небе-Уран от древногръцката митология. Тя има пет спътника.
Нептун
На 23 септември 1846 г. от Гале в Берлинската обсерватория е открита планетата Нептун, както римляните назовават гръцкия бог на морето Посейдон. Спътниците й са Тритон, син на Посейдон и Нереида, дъщеря на морския бог Нерей или по-правилно – Амфитрита, съпругата на Нептун.
Плутон
Това е най-късно откритата планета – едва през 1930 г. тя получава своето име, тъй като е потънала във вечен мраз и мрак. Хадес или Плутон – владетелят на мрачния Тартар, става кръстник на новата планета.
