ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Многоликата Анна Андерсън

Многоликата Анна Андерсън
След семейния разстрел на царската династия Романови през 1917 година, над 30 жени се представят за дъщерята на последния руски император Николай II – княгиня Анастасия, но само една е жената, която успява да заблуди света почти 7 десетилетия. Тайната на мълчаливата и арогантната Анна Андерсън е разкрита едва след смъртта, когато науката напредва достатъчно, за да бъдат направени ДНК тестове, които със сигурност могат да определят, че госпожата, живяла цял живот под чужди имена всъщност е част от семейството на обикновени немски работници, а истинското й име е Франциска Шанцковска.
Болшевишката история твърди, че почти 17-годишната Анастасия е разстреляна заедно с цялото си семейство в едно мазе на Екатеринбург, а спомените на единия от военните, извършили убийството, разказват, че именно малката Настя се оказва най-издръжливата. Скъпоценните камъни, зашити по корсетите на Анастасия и сестра й Татяна я спасяват от смъртта и първите изстрели не успяват да убият двете княгини. Войниците пробиват телата им с шикове и на Анастасия се падат цели 18 удара, преди тя да спре да се съпротивлява. Така изглежда единият вариант на истината, според който царското семейство умира – сценарий, удобен на новата съветска власт, която помита всичко, за да създаде равноправието и светлото бъдеще, обещано от Ленин. Според втората версия обаче, момичето, борило се толкова отчаяно за живота си, всъщност е била едната от слугините, а истинската Анастасия успяла да избяга, за да „възкръсне“ години по-късно в Европа.
В нощта на 17 февруари 1920 година в студените води на Берлинския канал, полицай спасява млада жена, която прави неуспешен опит за самоубийство. Младото момиче се държи изключително неадекватно в болницата, където е отведено и има множество наранявания по тялото. Впрочем мълчанието й приключва в момента, в който тя попада на списание със снимка на цялото семейство Романови и тя започва да разказва на медицинските сестри, а и на останалите болни, че всъщност е малката Анастасия, спасила се като по чудо. Тази версия за оцеляването звучи като приказка. След разстрел, Анастасия се събужда в дома на полския офицер Чайковски, който изнасяйки телата на семейството й, забелязал, че момичето диша. В порив на доброта, военният напуска Екатеринбург и полка, в който служи, за да спаси младата княгиня. Впрочем всички опити да бъде намерено семейството на Чайковски, както и малкото момченце, което по думите й, Анастасия ражда от офицера и изоставя, остават безрезултатни. Но въпреки тези факти, Европа обръща внимание на „Възкръсналата дъщеря на Николай II” – едни, за да я отрекат напълно, а други, за да се вкопчат в последната възможност Русия да запази частичка от своята монархия.