След семейния разстрел на царската династия Романови през 1917 година, над 30 жени се представят за дъщерята на последния руски император Николай II – княгиня Анастасия, но само една е жената, която успява да заблуди света почти 7 десетилетия. Тайната на мълчаливата и арогантната Анна Андерсън е разкрита едва след смъртта, когато науката напредва достатъчно, за да бъдат направени ДНК тестове, които със сигурност могат да определят, че госпожата, живяла цял живот под чужди имена всъщност е част от семейството на обикновени немски работници, а истинското й име е Франциска Шанцковска.
Болшевишката история твърди, че почти 17-годишната Анастасия е разстреляна заедно с цялото си семейство в едно мазе на Екатеринбург, а спомените на единия от военните, извършили убийството, разказват, че именно малката Настя се оказва най-издръжливата. Скъпоценните камъни, зашити по корсетите на Анастасия и сестра й Татяна я спасяват от смъртта и първите изстрели не успяват да убият двете княгини. Войниците пробиват телата им с шикове и на Анастасия се падат цели 18 удара, преди тя да спре да се съпротивлява. Така изглежда единият вариант на истината, според който царското семейство умира – сценарий, удобен на новата съветска власт, която помита всичко, за да създаде равноправието и светлото бъдеще, обещано от Ленин. Според втората версия обаче, момичето, борило се толкова отчаяно за живота си, всъщност е била едната от слугините, а истинската Анастасия успяла да избяга, за да „възкръсне“ години по-късно в Европа. [[more]]
В нощта на 17 февруари 1920 година в студените води на Берлинския канал, полицай спасява млада жена, която прави неуспешен опит за самоубийство. Младото момиче се държи изключително неадекватно в болницата, където е отведено и има множество наранявания по тялото. Впрочем мълчанието й приключва в момента, в който тя попада на списание със снимка на цялото семейство Романови и тя започва да разказва на медицинските сестри, а и на останалите болни, че всъщност е малката Анастасия, спасила се като по чудо. Тази версия за оцеляването звучи като приказка. След разстрел, Анастасия се събужда в дома на полския офицер Чайковски, който изнасяйки телата на семейството й, забелязал, че момичето диша. В порив на доброта, военният напуска Екатеринбург и полка, в който служи, за да спаси младата княгиня. Впрочем всички опити да бъде намерено семейството на Чайковски, както и малкото момченце, което по думите й, Анастасия ражда от офицера и изоставя, остават безрезултатни. Но въпреки тези факти, Европа обръща внимание на „Възкръсналата дъщеря на Николай II” – едни, за да я отрекат напълно, а други, за да се вкопчат в последната възможност Русия да запази частичка от своята монархия.
Болшевишката история твърди, че почти 17-годишната Анастасия е разстреляна заедно с цялото си семейство в едно мазе на Екатеринбург, а спомените на единия от военните, извършили убийството, разказват, че именно малката Настя се оказва най-издръжливата. Скъпоценните камъни, зашити по корсетите на Анастасия и сестра й Татяна я спасяват от смъртта и първите изстрели не успяват да убият двете княгини. Войниците пробиват телата им с шикове и на Анастасия се падат цели 18 удара, преди тя да спре да се съпротивлява. Така изглежда единият вариант на истината, според който царското семейство умира – сценарий, удобен на новата съветска власт, която помита всичко, за да създаде равноправието и светлото бъдеще, обещано от Ленин. Според втората версия обаче, момичето, борило се толкова отчаяно за живота си, всъщност е била едната от слугините, а истинската Анастасия успяла да избяга, за да „възкръсне“ години по-късно в Европа. [[more]]
В нощта на 17 февруари 1920 година в студените води на Берлинския канал, полицай спасява млада жена, която прави неуспешен опит за самоубийство. Младото момиче се държи изключително неадекватно в болницата, където е отведено и има множество наранявания по тялото. Впрочем мълчанието й приключва в момента, в който тя попада на списание със снимка на цялото семейство Романови и тя започва да разказва на медицинските сестри, а и на останалите болни, че всъщност е малката Анастасия, спасила се като по чудо. Тази версия за оцеляването звучи като приказка. След разстрел, Анастасия се събужда в дома на полския офицер Чайковски, който изнасяйки телата на семейството й, забелязал, че момичето диша. В порив на доброта, военният напуска Екатеринбург и полка, в който служи, за да спаси младата княгиня. Впрочем всички опити да бъде намерено семейството на Чайковски, както и малкото момченце, което по думите й, Анастасия ражда от офицера и изоставя, остават безрезултатни. Но въпреки тези факти, Европа обръща внимание на „Възкръсналата дъщеря на Николай II” – едни, за да я отрекат напълно, а други, за да се вкопчат в последната възможност Русия да запази частичка от своята монархия.
.jpg)
