Когато Джулия Чайлд иска да се запише доброволец в армията през Втората световна война, я отхвърлят, защото е твърде висока –188 см. Но тази височина не й е попречила да бъде шпионин на службата предшественик на ЦРУ (OSS) – първо в Цейлон, а после и в Китай. Там среща и Пол Чайлд, с когото се влюбват и женят през 1946 г. Били са готови за тази крачка веднага, но са искали да се „разхождат в цивилни дрехи” поне няколко месеца преди да се оженят съвсем скромно – той в светъл костюм, а тя в костюмче от две части и с огромна лепенка на челото, прикриваща нараняване от инцидент в деня преди сватбата им. Ухилена до ушите.
Бракът им е бил много прогресивен за времето си. Тя – стара мома на 34, с една глава по-висока от него. Той – мъж до жена си. Пол е бил изключителен мъж, дори по днешните представи, и я е обичал толкова много, че я е подкрепял безрезервно във всичко – миел е чинии, бил е дегустатор на кулинарните й опити, а по-късно и неин агент. За тяхната връзка напълно важи максимата, че зад всяки успял мъж стои жена, само че в случая е обратното.
Пол Чайлд е бил много талантлив фотограф и майстор на светлината, а хобито му оставя доста голямо творчество. До днес продължават да излизат на бял свят непоказвани снимки на Пол, на които той е съхранил техния живот. От всеки кадър струи мека светлина, нежност, интимност, радост! Не можеш да гледаш нейните портрети в непринудени моменти и да не останеш с впечатлението за двама души, които са се намерили, обичат се и се забавляват.
Целият им френски период например е запечатан на лента от него и публикуван в книгата „France is a Feast: The Photographic Journey of Paul and Julia Child”, но това не е единственото заглавие, което прави портрет на техния брак.
Пол Чайлд е имал и много богат семеен архив – от прословутите картички за Св. Валентин във ваната, до дългогодишна кореспонденция с брат му, която е поддържал всяка седмица още от времето, когато е ерген. В тези писма той е откровен разказвач на живота си от времето на OSS, но и на страховете си, като например че на 41 не е открил голямата любов. После, когато я открива, писмата му се превръщат в един прозорец към връзката им и към събитията, които ще направят Джулия Чайлд световноизвестен готвач.
Неговите прогресивни поведения са били направо шокиращи за 50-те, когато мъжът е бил всичко, а жената – само придатък към неговите амбиции. Пол обаче не е страдал от „никакви очевидни несигурности на мъжкото си его”.
Когато през 60-те откриват злокачествен тумор в гърдата на Джулия, той е напълно съкрушен. При нивото на медицината тогава това е била много тежка присъда. Но съпругата му оцелява, и още как, и нарушава още едно табу – говори за операцията си открито и с надежда, че това ще отстрани стигмата от други жени. „Определено няма да пристъпвам с котешки лапи около факта, че имам радикална мастектомия, защото не си заслужава”, казва тя пред Time Magazine през 1974 г.
Paul Child/The Julia Child Foundation for Gastronomy and the Culinary Arts
Джулия и Пол Чайлд живеят щастлив живот, изпълнен с радост, заобиколени от приятели и обожанието на публиката. И двамата доживяват до дълбока старост – той до 92, a тя до 91.
Джулия Чайлд е носителка на най-високите цивилни почести на Щатите и Франция. През 2000 г. на церемония в Бостън приема Legion D’Honneur от Жак Пепен. Три години по-късно Джордж Буш я награждава с
Медала на Свободата. Над тези отличия е само небето.
Следващия път, момичета, когато си кажете „Няма да го намеря”, „Не ставам” или „Късно е”, имайте предвид и това:
Джулия Чайлд е публикувала първата си книга, „Mastering the Art of French Cooking”, на 49 години. Първата й телевизионна поява е в дискусионно предаване за книги („I’ve been reading”), където е трябвало да говори за своята. Вместо това обаче си носи няколко яйца, които разбива на въздушен омлет, докато отговаря на въпросите. Първото й телевизионно предаване започва през 1963 г., когато е на 51 години, а през 2001 г., след дузина телевизионни поредици и книги, дарява семейната им кухня в Кеймбридж на музея Смитсониън. Там тя е превърната в своеобразен олтар за поклонение и е увековечена като част от американската история.
Какво можем да научим от Пол и Джулия? Много неща. Да не се отчайваме, да бъдем оптимисти, да намерим нещата и хората, които ни карат да се чувстваме добре, да живеем смислено по нашите разбирания и да се обичаме силно, ухилени до уши!
