Ретро

Най-рисуваната жена на света

Към края на живота си тя събрала 224 картини със своя образ, създадени от най-големите художници на ХХ век, и с право носела титлата "най-рисуваната жена на света".

Пабло Пикасо, Франсис Бейкън, Лолита Лемпицка, Моис Кислинг, Леонар Фуджита, Александър Яковлев, Мари Лорансен, Кес ван Донген и още, и още… Всички тези художници са рисували нейния портрет. Към края на живота си тя събрала 224 картини със своя образ, създадени от най-големите художници на ХХ век. Тя с право носела титлата "най-рисуваната жена на света". Наричала се Сюзи Солидор. [[more]] Сюзи се родила през 1900 г. в Бретан като извънбрачно дете на баронет и камериерката му Луиза Марион. В свидетелството й за раждане пишело, че е дете на самотна майка. До края на живота си тя нямала право да носи фамилията на баща си и затова си избрала псевдонима Солидор. Сюзи нямала възможност да се образова и още на 15 години отишла да работи във фабриката в родния си град. Там скоро станало ясно, че тя има талант за работа с машини и на 16 години получила шофьорска книжка. На 17 била зачислена в армията и през войната карала линейка. От съвсем млада Сюзи била безстрашна и необичайно дръзка жена.

След войната тя заминала за Париж с амбицията да работи като модел. В модните среди Сюзи се запознала с Ивон де Бремон д’Арс – собственичка на антикварен магазин на ул. "Фобур Сент Оноре". Ивон била с шест години по-възрастна и историята разказва, че едва не загубила съзнание от възторг пред красотата на русата Сюзи. Връзката на двете жени продължила десет години. Те наричали този период "лудите години", забавлявали се и пътували, носели рокли от Жана Ланвен и Жан Пату и бански, ушити от рибарска мрежа.

След това Сюзи напуснала Ивон заради мъж. По-точно – заради много по-богат мъж. Той й дал пари да открие свой антикварен магазин, след това чаен салон, а накрая и кабаре. Именно то направило Сюзи култова фигура в Париж. Отначало на шега, а после и съвсем професионално, тя започнала да пее, да изнася концерти и да записва плочи. Освен това нейното кабаре не било с ориентирана към мъжете програма като всички други. Сюзи обръщала много внимание и на жените – също както и във връзките си. Кабарето й било най-прочутият гей клуб на Париж преди и по време на войната. Това не останало без последствия и тя била осъдена като сътрудник на нацистите. [[quote:0]] През 1960 г. Сюзи напуска Париж, където за нея отдавна няма място. С няколко от най-близките си сътрудници и десетките си портрети тя се установява в малко селце близо до Кан сюр Мер. Пристигането й там е оприличено на революция. Сюзи купува голяма къща в центъра, преустройва избата на кабаре и закача в него всичките си портрети – дори и по тавана. Скоро дори и в незнайното селце в Южна Франция започват да идват художници и артисти, за да гледат представленията й. По онова време тя е в седмото десетилетие на живота си.

Сюзи Солидор умира през 1983 г., като завещава голяма част от колекцията си на замъка Грималди, където портретите са изложени и днес. Сред великите музи на 40-те години на миналия век – Анаис Нин, Били Холидей, Дорис Дюк, Фрида Кало, Едит Пиаф, Сюзи заема своето място на необикновена жена, чийто образ останал безсмъртен.

 

Save