Министерство на земеделието и храните. Върху зданието на Министерството на земеделието и храните в София също има часовник. Историята му започва от 1912 г., когато международно жури от италиански, австрийски, френски и български архитекти присъжда първа награда на проекта на българския архитект Никола Лазаров. Строителството започва едва през 1920 г., след Първата световна война. Архитект Лазаров е френски възпитаник, сградата е построена в бароков стил с извита фасада, две островърхи кули и купол, върху който е разположен часовникът на сградата. В архитектурно отношение тя е съхранена такава, каквато е била при построяването си. Обявена е за паметник на културата, което изключва всяка намеса в архитектурния й облик.
Площад “Гарибалди”. На днешния площад „Гарибалди“ в миналото се намирала Телеграфо-пощенската станция. През 20-те години на нейното място на площада е построена Българската търговска банка, на чиято фасада също е разположен голям часовник. Постройката впечатлява с каменните си релефи и със скулптурите си. Часовникът на купола е сякаш поддържан от двама коленичили атланти, а над него са мраморните скулптури на деца.
Централата на ДЗИ. На ъгъла на улица „Георги Бенковски“ и булевард „Цар Освободител“ се намира друга очарователна сграда в сърцето на София, обявена за паметник на културата. Това е централата на ДЗИ. Ъгловата сграда е издигната през далечната 1926 г. Там навремето се е помещавало Чиновническото осигурително дружество. Шестетажната сграда завършва с осемстенен купол с уникална скулптурна композиция от три фигури и часовник. Скулптурното изображение на здрава българка с две деца символизира труда на народа и грижата му за бъдещето. Сюжетът на монумента и оригиналният часовник безспорно отговарят на предназначението на сградата, тя и куполът й и до днес са образец на професионализъм и смело новаторско решение.
В поредицата „Колко е часът, София?“ съвместно със Студио Фо ви разказваме за часовниците на нашата столица. „Колко е часът, София?“ е издание на Студио Фо. Фотография – Гео Калев, текст – Момчил Лазаров. Архивните снимки са предоставени от www.stara-sofia.com.
