Ретро

Наоми Фрейли, която не знаеше, че е поп икона

Историята на един известен плакат

Наоми Фрейли, която не знаеше, че е поп икона

През 2016 г., шест години след като започва търсенето на жена от стара снимка, професор Джеймс Кимбъл се озовава с букет цветя пред къщата на Наоми Паркър Фрейли в Калифорния. Професорът е убеден, че тя е жената зад един от най-известните постери в историята – Rosie the Riveter, символът на феминизма и един от най-знаковите за Щатите образи.

Този постер, заедно с Keep Calm and Carry On на британската армия, е и един от най-разпознаваемите от времето на Втората световна война. Постерът е творба на Джей Хауърд Милър, художник от Питсбърг, който рисува работничка в син гащеризон и с червена бандана на точки, показваща своя бицепс, a надписът е "We Can Do It". Образът обаче е имал свой прототип – снимка на стояща до струг жена, която е била публикувана в много списания през 1943 г., но никога не е била свързвана с конкретно лице или дата.

По времето, когато е нарисуван, плакатът е бил по-скоро непопулярен. Бил е изложен в електроцентралите Westinghouse, но само няколко десетилетия по-късно е отпечатван на всичко – от тениски и магнити до кожа, и дори наскоро получи нов живот благодарение на Бионсе, женските протести в САЩ и много медии.

Тъй като жената на снимката е била неидентифирицана дълго време, друга жена, Джералдин Дойл, която е работела на метална преса по време на войната в Мичиган, е твърдяла, че тя е на снимката. През 2010 г., когато Дойл умира, смъртта на „истинската” Rosie the Riveter е отбелязана от много медии по света.

Но нещо в историята не се е връзвало за Джеймс Кимбъл, професор по комуникация в Seaton Hall University в Ню Джърси, който е специалист по този плакат. Всъщност по време на проучванията си Кимбъл е установил, че почти всичко, което се знае за Rosie the Riveter, е невярно, но на първо място моделът – къде е доказателството, че Дойл е Роузи?

Има още...


В продължение на шест години Кимбъл прави проучвания, опитвайки се да намери друг кадър на снимката или второ копие поне с дата. През 2015 г. намира друга снимка на Паркър Фрейли и следите го отвеждат до дилър на винтидж списания, който има това, което Кимбъл търси – снимка от същия ден на същата жена. Датата е 24 март 1942 г., мястото е Аламида, Калифорния. Върху снимката има дори описание: „Хубавата Наоми Паркър изглежда така, сякаш ще опре носа си в струга, на който работи.” Жената е носела „безопасни дрехи вместо женствени излишни украшения”. „Момичетата нямат нищо против – те поемат своята част. Блясъкът е на заден план тези дни!”

Наоми Паркър е родена в Тълса, Оклахома, през август 1921 г. След нападението на японците над Пърл Харбър 20-годишната Наоми отива да работи във военноморската база в Аламида заедно със сестра си, 18-годишната Ада. Именно там е направена снимката от фотограф на фотографското студио Acme. Когато снимката излиза в местния вестник, Наоми изрязва грижливо статията и я пази в следващите 70 години, докато светът погрешно мисли, че на нея е Джералдин Дойл. Паркър Фрейли е виждала плаката и в интервю за People Magazine казва, че винаги е мислила, че с Роузи си приличат, но никога не го е свързвала със своята снимка – поне не до 2011 г., когато отишла на събиране с други работнички от фабриката през войната и видяла снимката си до плаката. Според надписа обаче жената на снимката била Джералдин Дойл.

„Не можех да повярвам”, казва Фрейли през 2016 г. пред Oakland Tribune. „Аз знаех, че аз съм на снимката”.

Когато идентифицира със сигурност истинската Роузи, професор Кимбъл предполага, че тя е починала и погрешно я издирва първо чрез огранизация, занимаваща се с генеалогия. Те обаче отговарят, че нямат практика да дават информация за живи лица. Оттам до появата му пред вратата на Паркър Фрейли в Аламида с букет цветя не е било нужно много.

„Тя беше толкова щастлива и поласкана, че някой е там, за да чуе нейната история!”, казва Кимбъл. „От 3-4 години знаеше, че тя е истинската Роузи, и независимо че се е опитвала да го каже, никой не я е чул...”.


Връзката между художника Милър и тази снимка обаче не е доказана – няма документи, потвърждаващи, че тази снимка е вдъхновението зад плаката. Но снимката е била публикувана на много места една година преди плаката, включително в Pittsburg Press, родният град на Милър, а приликите са твърде много, за да бъдат чиста случайност.

Сигурно е, че жената зад струга в Аламида е Наоми Паркър Фрейли. „В тези времена жените имат нужда от икони”, казва тя пред People Magazine. „Ако мислят, че аз съм такава, съм щастлива.”

Наоми Паркър Фрейли почина преди няколко дни на 96-годишна възраст.

Болдини - художник и любовник на женитеБолдини - художник и любовник на жените