ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Нашите 7 любими български любовни истории

Нашите 7 любими български любовни истории
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Тези любовни истории завинаги ще останат в историята.

 

Лора Каравелова и Пейо Яворов

Първата им среща е на гроба на Мина в Биянкур. Яворов дори не поглежда натрапницата. "Почти не те познавам, а те обичам", му пише Лора. В нея има толкова любов, че й се струва немислимо да не е взаимна. "Аз искам много – искам всичко или нищо", пише тя. В страстта към Яворов е събрано всичко, което Лора е и за което се бори в живота си – любовта й към изкуството, мечтата й да е обичана и да се грижи за мъж, достоен за чувствата й, надеждата някой да я покровителства и спаси от самотата и меланхолията, щастието да е част от обществото на най-добрите поети и писатели на времето. Но най-важното е, че Яворов има само нея – зад него не стоят произход, кариера и пари. И Лора иска това да остане така, ревността й е страшна. След един особено шумен скандал, на 29 ноември 1913 г., Лора се прострелва в сърцето, след нея и Яворов, който, за нещастие, оцелява. Остават стиховете му за нея...

 

Яна Язова и Александър Балабанов

Когато отива при проф. Балабанов, за да му покаже своите стихове, Люба Ганчева, както е рожденото й име, е на 18 години. Висока, стройна, с черни бадемови очи. Той е груб, червендалест и рошав, 33 години по-възрастен от нея. Разсеян професор, известен с шумното си присъствие из бохемските среди на столицата. Любовта им става пословична в софийските литературни среди, а неговото покровителство над литературната й кариера привлича яростни нападки и одумвания. "Най-редкият феномен в поезията" я нарича Балабанов, а литературните среди я подлагат на унищожителна критика. И заради вечното клеймо, което Балабанов неволно слага върху й, и заради отказа му в крайна сметка да се разведе, за да се ожени за нея, Яна Язова търси начин да се спаси в обятията на друг. Балабанов не се предава, връзката им се превръща в поредица от разправии и сцени на ревност, но и остава в историята. 

 

Мара Белчева и Пенчо Славейков

Мара Белчева остава вдовица на 23 години, след като Христо Белчев бил убит погрешка вместо Стамболов. Красивата вдовица става фаворитка в двора на княза и дори – твърди се – на самия Фердинанд, който имал отливка от ръката й. Тя говорела няколко езика, интересувала се от поезия и изкуство и празнодумието в княжеското обкръжение не било много интересно за жена като нея. Призванието, което търсела в този живот, открила една вечер, когато в дома й дошъл на гости Пенчо Славейков. Грозноват и особняк, който я запознал с най-умните хора на онова време, тези от кръга "Мисъл", насърчил я да превежда и да пише; тя, която го боготворяла, бдяла над него като майка и продала къщата си в отчаян опит да го излекува някъде в Европа. Славейков възпял своята любима в "Островът на блажените" под името Силва Мара – по аналогия с родния й град Севлиево и първото й име. Връзката на Славейков и Мара Белчева – две необвързани, но толкова различни личности, предизвикала недоумение, неодобрение и открита враждебност. Пенсията на Мара Белчева била спряна, а Славейков бил освободен като директор на Народната библиотека. Огорчени и унизени, двамата избягали в чужбина, където той починал. Мара Белчева останала без Славейков, в немилост пред властта и без дом. До края на живота си живеела под наем, обожествявала поета до края на дните си.

 

Димитрина Ковачева и Кемал Ататюрк

Кемал Ататюрк пристига в София през 1913 г. като военен аташе на Турция. Той е на 32 години и пристига от Париж, където е известен като един от най-чаровните и елегантни мъже, все още ерген. Димитрина Ковачева е само на 21 години, дъщеря на генерал Ковачев, бивш военен министър, хубава и чаровна, образована в Швейцария. Тяхната любов е обвита с толкова много легенди, че вече е трудно да се разграничи истината. Говори се, че Ататюрк бил на квартира в къщата на генерал Ковачев и години след това я купил за турска резиденция, като спомен за своята любима. Само второто е вярно. Казват, че блузата, с която Димитрина танцувала на онзи бал със своя любим, е изпратена като ценна реликва в музея на Ататюрк в Анкара – така е. Казват, че когато Ататюрк починал, сред вещите му имало само една снимка и тя била на Димитрина – и това е вярно. Казват, че хубавата Димитрина се поболяла от мъка, че баща й не я дал за жена на Ататюрк и починала млада – това вече е романтична измислица. Димитрина живяла дълго със спомена за своя любим, с когото съдбата и историята я разделили.

 

Елисавета Багряна и Боян Пенев

Когато любовта им пламва, и двамата са семейни, Боян Пенев е женен за една друга известна поетеса – Дора Габе. Известни са писмата, които Пенев пише до Багряна, едно от които гласи: "Мила Лиза, нямам никаква охота да пиша писма. Какво бих могъл да ти кажа дори в най-дългото, най-подробното писмо? Само това, че те обичам много, че не съм те забравил и не ще те забравя, че сега те обичам все тъй силно, както и преди. Но бих ли могъл с обичта си да намаля мъката ти? Искам да те видя, да бъда с тебе насаме – не за да ти кажа нещо особено, а така – да те почувствам отблизо. Това желание страшно ме измъчва. Толкова много искам да те видя, че започвам да вярвам в чудеса, очаквам нещо невероятно, невъзможно. Ако в нас самите, в душите ни, няма прегради помежду ни, какво значение могат да имат външните прегради. Обичта ни ще ги победи – ще ги победи и времето." Така и става накрая. 

 

Бойка и Никола Вапцарови

Тази двойка е останала в историята най-вече с гениалното стихотворение "Прощално", за което има много спекулации. Говори се, че жената, на която е посветено, не е Бойка, но за това няма почти никакви доказателства. Ние предпочитаме да вярваме на посвещението, което Вапцаров оставя – "На жена ми". Стихотворението е написано часове преди смъртта на поета, заради подривна комунистическа дейност. Историята на Бойка и Никола преди този трагичен край също е поредица от трудности и загуби, включително смъртта на седеммесечния им син. Любов, обезсмъртена чрез едни от най-красивите стихове в нашата литература.

 

Невена Коканова и Раде Маркович

Легендарна и вълнуваща любовна връзка, започнала на снимачната площадка на филма "Крадецът на праскови" на Въло Радев. На екрана двамата актьори пресъздават своите действителни чувства един към друг и това се превръща в една от най-въздействащите любовни истории, заснети на лента. Когато се срещат на снимките, и двамата са женени и макар впоследствие сръбският актьор да се развежда със съпругата си, Невена и Раде никога не заживяват заедно. В историята и в сърцата им обаче остават едни незабравими десет дни, прекарани на Венецианския филмов фестивал. Дни на щастие и пълна отдаденост, която, за съжаление, не продължава в живота. Невена Коканова не се разделя със съпруга си Любомир Шарланджиев и след седем години на страдания и разминавания връзката им приключва.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...