ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Навършват се 96 години от най-кървавия атентат в българската история

Навършват се 96 години от най-кървавия атентат в българската история

снимка: архив / wikimedia

Отбелязваме една тъжна годишнина – 96 години от атентата в църквата „Света Неделя”, която тогава е носела името „Свети Крал”. Загиналите са 213 – сред тях жени и деца, ранените са над 500. 

Историята на този атентат започва два дни по-рано с едно убийство, без никой да предполага, че това е прелюдия към една трагедия.  

През 20-те години на миналия век у нас набират сила крайните течения в политиката. България все още не е укрепнала след Ньойския договор, бавно се гради новата държавност, а представителите на различните политически сили водят ожесточена битка помежду си. През 1923 година е потушено Септемврийското въстание. В резултат правителството засилва натиска и репресиите срещу техните дейци, както и срещу други леви среди и интелектуалци.

На 14 април 1925 г. е убит народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев от дейци на комунистическата партия. Той е застрелян  предния ден в двора на църквата "Свети Седмочисленици", докато отивал с жена си и внучката си на сутрешната църковна служба. Целта е била на опелото му да се събере политическия и военен елит на страната, включително и Цар Борис III, които са истинската мишена на атентаторите.

Атентаторите се свързват с клисаря на църквата и успяват да внесат 25 килограма взривни вещества.

Минути след началото на опелото в ранния следобед на 16 април избухва взривът и главният купол на църквата пада, а под него се намират множество невинни хора. По-късно пожарния командир Юрий Захарчук разказва:

„Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.”

Членовете на българското правителство оцеляват случайно, а Цар Борис III, който е главната мишена, закъснява – той присъства на опелото на загиналите при опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак, извършен също два дни по-рано.

Сред жертвите в „Света Неделя” са много представители на военния ни елит – 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати, както и герои, сражавали се за България по време на Първата световна война.

Още на 16 април в България е обявено военно положение, което продължава до октомври 1925 година. Организаторите на атентата са заловени, повечето от тях са осъдени на смърт, а някои се самоубиват преди да бъдат заловени. Присъдите са изпълнени публично чрез обесване на 27 май. Датата 16 април остава като една от най-черните в българската история. 

Атентатът в "Света Неделя" е най-кървавият в българската история, а до 80-те на XX век и в света. 

 

Осъдените от Народния съд - "Не трябва да плачем за нас, а за България"